Навън прикапваше първият есенен дъждец. Седяхме с Джейн прегърнати на дивана загледани през прозореца в морската шир.Вятърът поклащаше мачтите на яхти и лодки и подканяше собствениците им '' Хайде очакваме ви в бурното море.''

- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих

Тя само кимна мълчаливо. Върнах се след малко с поднос в ръце.

Видях я да гледа за кой ли път пътуването ни през Коринтския провлак преди много години.

Погледна ме с насълзени очи

- Знаеш ли Пит, знаеш ли колко много ме беше страх тогава, не само за себе си, а за двамата. Стана ми страшно, треперех на руля, ... но те гледах да стоиш спокойно на носа на яхтата като пътеводител. Вдъхваше ми надежда и кураж. Беше ме страх, казвала съм ти го, но наченките на взаимното ни привличане още от самото начало победи. - говореше тя хлипайки и бършеше с длани сълзите си - Ела , ела да те прегърна, милото ми момче, не знаеш колко много те обичам.

Прегърна ме нежно и зарови пръсти в косата ми.

Вдъхвах мириса на спокойна и удовлетворена от живота зряла жена.

              А животът неуморимо вървеше напред.Радвахме се на успехите на децата ни, бяхме доволни от работата си, и винаги намирахме време да се качим на '' Виктория'', макар и за кратки пътувания. Родителите ми идваха  на гости за празниците през зимата и на пролет се връщаха в България като прелетни птички, чакащи ни за лятната ваканция.

              Гибралтар, една педя място, а така тихо, приятно, уютно.

Плъзнах ръката си  за да усетя топлото тяло на Джейн. Ужас, мястото й бе  студено.

Лудетина, вместо да се  наслаждаваме на спокойствието, ... къде ли е изчезнала.

Лятно време, изреждахме се през лято със семейството на брата,  да водим децата при мама и татко в България, от една страна да се радват на внуците, а от друга внуците им да се откъснат от хаотично подреденият им свят, да играят на воля, да се скитат по баирите , и да ядат истински плодове и зеленчуци, кисело мляко, сирене. В такива лета всички наддавахме по 3-4 килограма, а мама се смееше '' Яжте, да ви е сладко, здрав човек трябва здраво да яде ''.

А когато беше наш ред да ги водим в България, отскачахме до къщата в Атина. Бях с намерение да я продаваме, все пак ни идва в повече, но Джейн с носталгия отбелязваше '' Ех Пит, от тук започна доброто всичко, нека си стои, това е един щастлив спомен ''. И тежестта пак падна на родителите ми, намираха време през няколко месеца да обикалят и нея. Татко се грижеше за дърветата и розите, включваше поливната система, доволен снимаше и ни изпращаше снимки на отрупаните с плод цитруси.

              Скочих от леглото, ще проверя из къщи, след това отивам на яхтата.

Полуоткрехнатата врата на ''работния кабинет'' я издаде. Стаята в която пренущувахме заедно след пътешествието из Средиземноморието, я бе превърнала в работно място, а през смях казваше '' А каютата на яхтата където заченахме Уйлям е творчески кабинет ''.

Работния кабинет беше доста голяма стая с голям вратопрозорец към терасата с изглед към морето, масивно дървено бюро, барок или рококо стил, така и не успях да го определя.Монитор, клавиатура, мишка за настолния компютър, от дясно лаптоп, от ляво два принтера, пред бюрото малка масичка с два фотьойла, зад бюрото съвременен въртящ се стол.

А зад него библиотека на цялата стена. Бях й подарил томове на станалите известни Пауло Куелю, Оруел, Чарлс Буковски, но не остана впечатлена от тях. Просто заключи философски '' Един друг далечен свят, може би искат да наложат друга дейсвителност .''

На централната лавица бяха книгите на Жул Верн, Тур Хейердалд, Жак Ив Кусто с луксозно оформени албуми на компактдискове и видео касети. Там бяха и макетите на ветроходни яхти, ''Титаник'', няколко къса кристали.

Под тях макетите на Кон Тики, на Ра 1 и Ра 2, изследователския кораб ''Калипсо''.

Следваха списания на NG с нейни статии, трите й издадени книги, копия на двете й дипломни работи с тъмно червена подвързия, над тях снимката й във военна униформа, следваше яхтата, Джейн сама,двамата на фона на Акропола, снимки на децата, по детски широко усмихнати.

На бюрото, Джейн отново с военна униформа, моя милост с лице и усмивка на херувимче, в отделна рамка снимките на децата. Следваха  по стената рамки с рисунки на децата с пожелания '' На мама Джейн с обич - Уйлям '',...о, и от малката с разкривени детски букви '' Мама , обичам те ''.

Сякаш за първи път виждах всичко това, не за пръв път, а може би сега с други очи.

Голямото желязно легло е стар едновремешен стил с бронзови топки на високите табли, бе с безупречно изпънати завивка и калъфки, на нисък шкаф широкоекранен телевизор с различни електроники и DVD колони.

                  В рамката на отворената врата беше Джейн, с късата си бяла нощничка, оголени рамене, опряла глава в рамката и загледана замечтано далеч, далеч над мачтите на яхтите в морския безкрай.

Нежно полъхващият ветрец прибираше  към бедрата или  развяваше краищата  на дрешката й  очертаващи стройното й тяло. Не мърдаше, леко разкрачена за стабилност, вглъбена в себе си.

Пристъпих към нея.

- Джейн, аз съм дарлинг - прошепнах тихичко и я прихванах през кръста - Добре ли си скъпа, липсваш ми.

Тя сложи длани върху ръцете ми, опря назад глава в плещите ми.

Целувах нежно вратлето, шийката й, шепнех в ухото й.

Тя се обърна с лице към мен, в очите й предателски блещукаха сълзички.

- Щастлива съм с теб Питър, за миг не мога да си представя животът ми без теб. Щастлива съм. Наистина те обичам истински.

Едрите й гърди се повдигаха на пресекулки от вълнение.

Свежият ветрец донесе мириса на евкалипт, магнолия и жасмин.

Измуших презрамките на нощничката и тя се свлече в краката й.

Повдигнах я през ханша и понесох към леглото.

След нас нощничката остана като една огромна разцъфнала бяла роза.

                Навсякъде е  хубаво, по вода, въздух или на сушата,... и особенно в леглото с такава лудетина.

Голото й тяло потръпваше от сутришната хладина, то  се сви на кълбо на топличко в обятията ми.

Присегнах се  и я завих. Джейн измърмори нещо, свря се още повече на топличко в мен.

Усмихваше се малко загадъчно в съня си.

От лекия ветрец навън, листата  на евкалипта сякаш си играеха с първите слънчеви лъчи.

                Оставаха ни 30 календарни дни отпуска.

                Какво ли е намислила моята лудетина...

 .........................край.................