Л у д н и ц а

 

Действащи лица:  Доктор /психиатър/

                               Сестра

                               Полицай

                               Пациент

                               Баба

                               Бизнесмен

                               Втора сестра

                               Санитарка

                               Господ /пациент/

                               Простак

                               Сервитьорка

                               Адвокат

                               Шеф /на мутрите/

 

/Лекарски кабинет в психиатрична клиника. Диалогът се води в тъмнина. Чуват се охкане и пъшкане/

 

СЕСТРА: - Докторе! Как се чувствате?

ДОКТОР: - Ох! Чудесно е! Продължавайте!

СЕСТРА: - Кажете ми ако ви заболи.

ДОКТОР: - Ох! Вие сте направо разкошна. Ще се разтопя от удоволствие. Къде сте се учили да го правите толкова добре!

СЕСТРА: - Практика, мой човек, практика. Правя го всеки ден след работа. Че то… с моята сестринска заплата… до сега да съм пукнала от глад…

ДОКТОР: - Къде го практикувате? На някоя магистрала?

СЕСТРА: - Глупости. Наела съм си стая в хотела.

ДОКТОР: - Мога ли да знам каква ви е тарифата?

СЕСТРА: - Зависи. Петдесет лева за пълна програма.

ДОКТОР: - И какво включва тя?

СЕСТРА: - Всичко, което можете да си представите.

ДОКТОР: - Смятам да ви стана редовен клиент.

СЕСТРА: - Ще бъде удоволствие за мен.

ДОКТОР: - Може ли сега отгоре?

СЕСТРА: - Разбира се. От вас искам само да се отпуснете – другото оставете на мен. Така добре ли е?

ДОКТОР: - Ох! Направо ще ме разтопите. Давайте! По-бързо! Точно така…

 

/Влизат полицаят и пациентът. Дясната ръка на пациента  е прикрепена с белезница за лявата ръка на полицая. Полицаят и дребен, а пациентът - грамаден. Полицаят се окашля два пъти, но никаква реакция. Пациентът се окашля по-гръмогласно. Осветлението светва.Докторът лежи на кушетката, гол е до кръста. Сестрата го е възседнала и му прави масаж./

 

ДОКТОР: - Какво има?

СЕСТРА: - Вие как така влизате без да чукате?

ПОЛИЦАЙ: - Водя ви психично болен пациент.

 

/Пациентът прави рязко движение с ръката си и полицаят полита напред./

 

ПАЦИЕНТ: - Не, аз ви водя психично болен полицай.

ПОЛИЦАЙ: /Замахва/ - Я по кротко, че...

ДОКТОР: - Иване! Какво си направил пак? Преди месец те изписахме.

ПАЦИЕНТ: - Аз? Нищо. Бях на работа. Но този психар дойде и ме арестува.

ПОЛИЦАЙ: - Без много приказки, че...

ДОКТОР: - На кого ги разправяш, бе Иване! Кой ще те вземе на работа с тази диагноза?

СЕСТРА: - ... параноидна шизофрения.

ПАЦИЕНТ: - Напротив! За професия като моята това даже е за предпочитане.

ДОКТОР: - Е, и какво работеше преди да те арестуват?

ПАЦИЕНТ: - Аз ли? Амии...Старши, отвържи ми ръката да запаля една цигара. Ще кротувам - мъжка приказка!

ПОЛИЦАЙ: - Пуши с другата...

ПАЦИЕНТ: - Много си тъп. С другата не мога - не ми приляга.

ПОЛИЦАЙ: - Я си мери приказките, че...

ДОКТОР: - Отвържете го. Всичко е под контрол.

 

/Полицаят отключва белезниците. Пациентът доволно си разтрива китката/

 

ПАЦИЕНТ: - Остава сега някой да ме почерпи една цигара.

ДОКТОР: - С удоволствие но... мъча се да ги отказвам.

ПОЛИЦАЙ: - Ще ти дам аз една цигара...

СЕСТРА: - Аз ще ти дам една цигара. /Вади от чантичката си кутия с цигари, докторът също си взема, полицаят посяга, но се оказва последната цигара, която сестрата запалва./

ПАЦИЕНТ: - Мерси, мадам! /Целува и ръка с елегантен жест и сяда до нея./ Ние, пушачите трябва да се поддържаме, нали така? Ехаа! Какъв парфюм! Я да помириша. Това колие златно ли е? Мога ли да го видя?  Опитва се да бръкне в пазвата и.

 

/Полицаят се опитва да го отстрани от сестрата, но пациентът го блъсва и той пада на земята. Става и налита да го бие./

 

ПОЛИЦАЙ: - Ей сега вече те помлях!

ДОКТОР: - Чакай, старши! Има камери. Може да те осъди. Всичко е под контрол.  Та за какво ни го водите?

ПОЛИЦАЙ: - Нахълтал в дома на Крокодила...

ДОКТОР: - В чий дом?

ПОЛИЦАЙ: - ... на Крокодила.

СЕСТРА: - В клетката?

ПОЛИЦАЙ: - Изпотрошил всичката му покъщнина... Плазмен телевизор за 4 000 долара...

ПАЦИЕНТ: - ... четиристотин лева...

ПОЛИЦАЙ: - Италианска кафе-машина...

ПАЦИЕНТ: - ... китайски боклук...

ПОЛИЦАЙ: - Френска холова гарнитура...

ПАЦИЕНТ: -  ...от талашит...

ПОЛИЦАЙ: - Ти ще млъкнеш ли,бе? И това не е всичко. Направил опит за изнасилване...

ДОКТОР: - На крокодила ли?

ПОЛИЦАЙ: - Не, на приятелката му.

ДОКТОР: - Аха, на крокодилката значи...

ПАЦИЕНТ: - Докторе, познаваш ли я? И вярваш, че мога да правя любов с такова чудовище? Само я сплаших. Излизаше от банята...

ДОКТОР: - Брей, той този крокодил много екстри имал, бе, че и баня... Чак на мен ми се прииска да съм крокодил!

ПОЛИЦАЙ: - Всъщност... тя се обади за помощ...

ПАЦИЕНТ: - ...провали ми цялата акция.

ДОКТОР: - Малко абсурдна история ми се струва. Не, че не вярвам...

ПАЦИЕНТ: - Аз казах ли ви, че този тиквеник е ненормален. /Хваща полицая за яката и го слага на стола пред доктора. Полицаят си вади пистолета. Пациентът му го взема. Полицаят и сестрата залягат./

ДОКТОР: - Иване, дай ми го туй нещо и ми кажи какво си направил на това нещастно влечуго.

ПАЦИЕНТ: - /оставя пистолета на бюрото/  Прав си, докторе! Нещастно влечуго е. Нищо, че ходи с костюм и вратовръзка. Нищо, че се прави на голям бизнесмен и е общински съветник. На мен тези не ми минават. Навремето се правеше на мутра, но си е гадно влечуго и още тогава му излезе прякора Крокодила. А сега - вижте ме кой съм...

ДОКТОР: - И с какво те предизвика това вле..., този господин, та да му трошиш мебелите?

ПАЦИЕНТ: - С нищо.

ДОКТОР: - Разбирам. Значи си чул гласове, които са ти казали: "Върви и изпотроши апартамента на бизнесмена!"  Така ли?

ПАЦИЕНТ: - Не е точно така. Гласът беше на една нещастна баба, която имала глупостта да го пусне под наем в сутеренния си етаж. Там си направил офис. И сега не само, че не иска да си плати наема, ами на всичкото отгоре си е извадил нотариален акт, че е купил имота... Дори има наглостта той да иска наем от бабата дето живее там...

СЕСТРА: - Ега ти гадната история! И сега бабата к'во?

ПАЦИЕНТ: - Бабата... ходила по инстанции, писала до телевизията... Казали и - бабо, хич не се и надявай! Той е човек на властта. Много пари ще ти трябват да водиш дела... Ще минат години... И да спечелиш - няма да си вече между живите...

СЕСТРА: - И бабата к'во?

ПАЦИЕНТ: - Дойде при мен - последната инстанция. Казва: "Ти си господ за мен".

ДОКТОР: - Иване, откога ти е тази мания за величие? Досега не си я изявявал.

ПАЦИЕНТ: - Не е мания, а професия!

ДОКТОР: - Професия "господ" значи.

ПАЦИЕНТ: - Не господ, а събирач на несъбираеми вземания. Най-новата професия. Защото законите вече не вършат никаква работа. Шефът ме нае. С предимство, защото имам жълта книжка. И да ме хванат, както в случая, нищо няма да ми направят, защото не отговарям за постъпките си - спрял съм си лекарствата, влошил съм се... това е! Нали така?

ДОКТОР: - И значи ти отиде да решиш проблема на бабата.

ПАЦИЕНТ: - И почти го бях решил, ако не се беше появил този... този... /Вади сгънат лист/. Ето - чети...

ДОКТОР: - Нотариален акт...

ПАЦИЕНТ: - Виж най-отдолу.

ДОКТОР: - ... поради възникнали впоследствие сериозни разногласия между страните, желая сделката по покупко-продажбата на имота да се счита за недействителна... подпис... свидетел... Кой го написа това?

ПАЦИЕНТ: - Той. Собственоръчно.

ПОЛИЦАЙ: - Под заплаха, нали? Стиснат за шията...

ПАЦИЕНТ: - Значи да имитира подписа на бабата може, така ли?

ПОЛИЦАЙ: - Това тепърва ще се изяснява.

ПАЦИЕНТ: - Оня и наема щеше да си плати, и хонорара ми, ако не беше този... този... Но всичко се провали...

СЕСТРА: /Към полицая/ - Ех и вие...

ПОЛИЦАЙ: - Нищо лично. Върша си работата.

ПАЦИЕНТ: - Върши си я, но не ми пречи и аз да си свърша моята...

ПОЛИЦАЙ: - България е правова държава и върховенството на закона е над всичко. Така, че такова изнудване е противоконституционно...

ПАЦИЕНТ: - Да ти пикая на закона, щом като не върши никаква работа!

ДОКТОР: - Господин полицай, благодаря ви за съдействието, ето ви пистолета, вашата помощ беше безценна за нас.

ПОЛИЦАЙ: /Козирува/ - Служа на народа!

ПАЦИЕНТ: - На кой народ, бе тъпанар?

ДОКТОР: - Иване, млъкни, аз ще те цапна! Не му обръщайте внимание, господин старши, той е луд. И нас така ни обиждат, но се свиква... Иване, отиваш в шеста стая и лягаш на първото легло. И да не си шукнал. Чуваш ли? Утре ще видя какво ще правя с теб.

 

/Полицаят излиза/

 

ПАЦИЕНТ: /Имитира полицая/ - Служа на народа! /Тръгва да излиза, но се връща и ощипва сестрата./ - Ох, как хубаво мога да го обслужа... този народ...

ДОКТОР: - Чупката, Иване!

 

/Пациентът излиза/

 

СЕСТРА: - Ега ти историята... И сега к'во?

ДОКТОР: - Не знам. Но се започва. Имам предчувствието, че Иван ще провлече крак… Но до тогава имаме малко време и можем да си продължим заниманието. /Угася лампата/.

СЕСТРА: - Не съм ви показала най-важния си трик.  Мъжете достигат почти до оргазъм. Само ми намерете една цигара... Моля ви...

ДОКТОР: - Къде да ви търся сега цигара... Хайде... После ще отида до колата...

СЕСТРА: - Ей, ама туй докторите сте опасно племе...

ДОКТОР: - Такива сме. Трябва да се научите да се абстрахирате.

СЕСТРА: - От какво?

ДОКТОР: - От желанието да пушите… От всичко наоколо, което ви дразни… Ще вършим ли работа или напротив? Ох, боли!

 

/Влиза бабата, боса, чорлава, овита в одеало. Вижда се само силуетът и, който се надвесва над кушетката. Сестрата я вижда и изпищява./

 

БАБАТА: - Има ли някой тука?

СЕСТРА: - Какво по дяволите е това? Изкара ми акъла!

ДОКТОР: /светва/ - Кажи бе, бабе! Какво искаш по това време? Тази май не я познавам.

БАБАТА: - Идвам за медицинско.

ДОКТОР: - За медицинско? Посред нощ?

БАБАТА: - Адвокатът ме прати. Каза утре сутрин да му го занеса.

ДОКТОР: - Мамка му на този адвокат, дето те е пратил за медицинско посред нощ!

СЕСТРА: - Докторе, нали щяхме да се абстрахираме...

ДОКТОР: - Да ти пикая на абстрахирането като ми развалиха... най-големия кеф.

БАБАТА: - Ще ми дадете ли медицинско?

ДОКТОР: - Бабо, хващай си одеалцето и си отивай, ще ти дам аз на теб едно медицинско посред нощ - като те запукам...

БАБАТА: - Нямам къде да отида. Ей тука ще поседна, ако може.

СЕСТРА: - Докторе, да и сложим един печат и да си ходи.

ДОКТОР: - Добре, сложи и един печат и да ми се маха от главата. Утре адвокатът да и попълни данните. /Сестрата слага печат, докторът се подписва./  Е сега доволна ли си? Хайде заминавай? Пет лева дължиш потребителска такса, ама хайде - днес сме на промоция!

БАБАТА: /Слага очила, срича./ - А-а, ама , докторе, тук пише - не се води на дъс..пансерен отчет...

ДОКТОР: - А ти какво искаш да пише?

БАБАТА: - "Води се"...

ДОКТОР: - И защо? Искаш да те изкараме луда ли?

БАБАТА: - Адвокатът тъй иска. Каза, че тъй най-лесно ще спечелим делото...

ДОКТОР: - Бабо, пуши ми главата... какви са тези дела, какви са тези глупости посред нощ?

БАБАТА: - Ами той, моят квартирантин... извадил си натурален акт, че къщата е негова... И сега се съдим, че подписът не е моят. Ама адвокатът каза, че тъй ще е по-лесно - като съм се подписала съм била невменяема...

СЕСТРА: - Тази е онази баба.

ДОКТОР: - Ясно. Бабо, слушай ме сега. Не може да ти се издаде такъв документ, защото ти не си регистрирана при нас. За да те регистрираме трябва да лежиш тук един месец и тогава...

БАБАТА: - Ами ще лежа... като трябва. Аз и без това няма къде да отида. Той, квартирантинът ми, де, много се ядоса дето съм му изпратила изнудвач, и ме изгони... само това одеалце си взех...

СЕСТРА: - Боже, Господи! И какво ще я правим сега?

ДОКТОР: - Имаме ли свободни легла?

СЕСТРА: - Само в шеста стая. Ама там нали сложихме оня...

ДОКТОР: - Нищо. Няма да я изяде,я. Нали му е работодателка... Води я! Пък утре ще видя какво ще я правя.

 

/Сестрата отвежда бабата. Звъни телефонът./

 

ДОКТОР: - Дежурният психиатър слуша.

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Ало! Психиатрията ли е? Дежурният офицер е на телефона. От полицията. Имаме опит за самоубийство. Какво да правим?

ДОКТОР: - Докарайте го!

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Идваме след пет минути. Ало! Ало! И ще ви молим да не се дава гласност на случая - касае се за наш служител.

ДОКТОР: - Добре, чакам ви. /Затваря телефона/. Нищо чудно. Навън е пълнолуние.

 

/Сестрата се връща/

 

СЕСТРА: - Направих на бабата халоперидол.

ДОКТОР: - Добре си направила. А Иван?

СЕСТРА: - Хърка, та се къса. Ега ти скапаното дежурство!

ДОКТОР: - Не бързайте със заключенията.

СЕСТРА: - Защо? Какво имате в предвид? /Разтрива ръцете си за масаж./

ДОКТОР: - А-а, нищо конкретно. Имаме още шест часа.

СЕСТРА: - Добре. Сега за процедурата имам специален масажен крем.

ДОКТОР: - Давайте!

СЕСТРА: - Само, че първо си искам обещаната цигара. Вървете до колата, пък аз през това време ще направя кафе.

ДОКТОР: - Ей, ама туй сестрите сте опасно племе... Цигара, та цигара. Няма цигара.

СЕСТРА: - Тогава няма масаж.

ДОКТОР: - Пука ми.

СЕСТРА: - Мъжка хистерия...

ДОКТОР: - Видяла си ти...

 

/Влиза полицаят. Има отчаян и окаян вид./

 

ПОЛИЦАЙ: - Уволниха ме. Мамка му! И това доживях. Уволниха ме. Свърши се. Това е краят...

ДОКТОР: - Сестра! Пригответе халоперидол.

ПОЛИЦАЙ: - Уволниха ме. Мен, който цял живот търпях какви ли не обиди... и слушах какви ли не вицове... колко сме тъпи...

ДОКТОР: - Сестра! Добавете и хлоразин.

ПОЛИЦАЙ: - Мен, който нито веднъж не приех рушвет... Колегите си напълниха гушите, а аз, тъпакът му с тъпак...

ДОКТОР: - Сестра! Плюс диазепам. Хайде сега, старши, успокойте се , седнете и ми разкажете всичко.

ПОЛИЦАЙ: - Уволниха ме. Това е всичко. Това е краят.

ДОКТОР: - Но защо, все пак?

ПОЛИЦАЙ: - Оня, Крокодилът... Обади се на шефа... Крещеше неистово... Защо сме допуснали това да му се случи... Ще хвърчат глави, казва, ако до утре виновниците не бъдат наказани и разобличени...

 

/Сестрата носи инжекцията./

 

ПОЛИЦАЙ: - Не искам никакви инжекции.

ДОКТОР: - Страхувате ли се?

ПОЛИЦАЙ – Не искам да притъпявате страданията ми.  Искам да изпия до дъно горчивата чаша!

ДОКТОР: - Хайде, хайде! Нека не бъдем мазохисти. Значи... вие станахте изкупителната жертва?

ПОЛИЦАЙ: - Защо, докторе? Защо?

 

/Докторът става и се разхожда, а полицаят започва да заспива от инжекцията./

 

ДОКТОР: - Защо... Ако знаех отговора нямаше да ми викат чичо Доктор, а дядо Господ. Сестра, да го водим д шеста стая докато е още буден.

/Хващат го от двете страни и го извеждат, след това се връщат. Дълго се гледат, без да намерят какво да си кажат./

 

СЕСТРА: - Ще пусна нощния "Хоризонт" Има хубава музика по това време...

ДОКТОР: - Тъкмо ще ви поканя на танц - да се поразкършим малко.

ГЛАС ОТ РАДИОТО: - А сега новините от последния час. Тази вечер към 20,30 часа е извършено покушение над известния бизнесмен Гено Геновски, по-известен с прозвището Крокодила. Същият е и общински съветник. Животът му е вън от опасност. Според източник от полицията, пожелал анонимност, покушението е дело на психопат. Според други добре информирани източници обаче, също пожелали анонимност, става въпрос за разчистване на сметки, тъй като според същите източници, Геновски се е занимавал с рекет, изнудване и данъчни измами. Прокуратурата е образувала досъдебно производство по случая, както и за изясняване произхода на парите на бизнесмена...

ДОКТОР: /Изключва радиото/ - Благодаря за хубавата музика.

СЕСТРА: - Ама тази вечер сте натърпим.

ДОКТОР: - Сигурно е от пълнолунието. Знаете ли, имам чувството, че някой липсва на компанията...

СЕСТРА: - Кой?

ДОКТОР: - Не знам. Просто някакво натрапливо чувство, не ви ли се е случвало?

СЕСТРА: - Не.

ДОКТОР: - Не ви ли се струва, че тази тишина е някак странна... че... сякаш сме на някакъв самотен остров... аз и вие... Никакви хора... Никакви звуци...

 

/Телефонът звъни./

 

СЕСТРА: - Ето ви ги звуците. Остава да докарат и корабокрушенеца.

ГЛАСЪТ НА БИЗНЕСМЕНА ПО ТЕЛЕФОНА: - Ало! Крокодилът се обажда.

ДОКТОР: - Крокодилът Гена? Много се радвам.

БИЗНЕСМЕН: - Не Гена, а Гено...Геновски. С кого разговарям.

ДОКТОР: - На телефона е Чебурашка. /Запява песента на чебурашка/.

 

                  "Я был когда-то странной игрушкой безымянной,
                            К которой в магазине никто не подойдет.
                            Теперь я - Чебурашка, мне каждая дворняжка
                            При встрече сразу лапу подает."
 

 

БИЗНЕСМЕН: - Не ми е до шегички, докторе! Искам да ви предложа сделка.

ДОКТОР: - Заповядайте. /Затваря телефона./ Всички психично болни предлагат сделки... /Запява./

 

                  "Прилетит вдруг волшебник
                             В голубом вертолете
                             И бесплатно покажет кино.
                             С днем рожденья поздравит
                             И, наверно, оставит
                             Мне в подарок пятьсот "эскимо".
          

СЕСТРА: /Запява заедно с доктора и танцуват/:

                            "Я играю на гармошке
                             У прохожих на виду...
                             К сожаленью, день рожденья -
                             Только раз в году.

                   Па-ба-да-ба-да-ба! Да-ба-да-ба-да!"

 

/Покланят се и се смеят. Влиза бизнесменът. Има сериозен и намръщен вид./

 

БИЗНЕСМЕН: - Аз съм Крокодилът.

ДОКТОР: - Личи си от пръв поглед.

БИЗНЕСМЕН: - Знаете кой съм и какъв съм.

ДОКТОР: - Понаучихме това-онова.

БИЗНЕСМЕН: - Сега направо на въпроса.

ДОКТОР: - Целият съм в слух.

БИЗНЕСМИН: - Бях обезпокоен от един ваш пациент.

ДОКТОР: - Обезпокоен?

БИЗЕСМЕН: - Но това е по-малкият проблем.

ДОКТОР: - Да чуем сега големия.

БИЗНЕСМЕН: - Има заведено дело срещу мен.

ДОКТОР: - Срещу вас?

БИЗНЕСМЕН: - Прокурорско...

ДОКТОР: - Това вече е сериозно.

БИЗНЕСМЕН: - А разровят ли се - няма начин да не изровят това-онова.

ДОКТОР: Лошо!

БИЗНЕСМЕН: А то никак не е малко. Та на въпроса. Трябва ми документ, че съм невменяем и не нося отговорност за постъпките си.

ДОКТОР: - Жълта книжка?

БИЗНЕСМЕН: - Именно. За всеки случай.

ДОКТОР: - Това не може да стане.

БИЗНЕСМЕН: - Може, докторе, може! В България всичко може. Което не може да се купи с пари - може да се купи с много пари. Десет хиляди? /Вади пачка пари и я слага на бюрото/.

ДОКТОР: - Вън!

БИЗНЕСМЕН: /Вади втора пачка./  Двадесет хиляди?

ДОКТОР: - Вън! /Взема парите и ги хвърля в краката му./

БИЗНЕСМЕН: - Така ли? /Взема парите и си тръгва, но се връща и се надвесва над бюрото на доктора./ Слушай какво, докторче! Клиниката е общинска структура, нали?

ДОКТОР: - Е,и?

БИЗНЕСМЕН: - Аз съм общински съветник, нали?

ДОКТОР: - Е,и?

БИЗНЕСМЕН: - Чува ми се думата. /Вади пачките пари и ги размахва многозначително./  Другата седмица ще разглеждаме бюджета на общината. И в частнтост на клиниката. Надявате се на заплати, нали? Ами закриване на клиниката? Ами на борсата, а?

ДОКТОР: - Достатъчно. Убедихте ме. Само, че психиатрична диагноза не се поставя за ден-два. Нали? Ще трябва да полежите един месец в отделението и тогава ще имате документа.

БИЗНЕСМЕН: - Вие луд ли сте?

ДОКТОР: - Може, но засега съм от другата страна.

БИЗНЕСМЕН? - Един месец? Ама... аз ще се побъркам ако лежа тук един месец... при лудите!

ДОКТОР: - Е, нали това е целта...

БИЗНЕСМЕН: - Докторе, моля ви...

ДОКТОР: - Е, добре,де. Ще полежите ден-два. След това ще ви пуснем в домашен отпуск... при добро държание, разбира се. Ще идвате на контролен преглед всяка седмица. И след месец ще имате документа.

БИЗНЕСМЕН: - Е, тъй съм по-съгласен.

ДОКТОР: - Тогава подпишете тук.

БИЗНЕСМИН: - Какво е това?

ДОКТОР: - Декларация за информирано съгласие... че постъпвате доброволно на лечение. А сега вратовръзката, ако обичате!

БИЗНЕСМЕН: - За какво ви е?

ДОКТОР: - Такъв е редът тук. А сега  коланчето.

БИЗНЕСМЕН: - И него ли? Защо?

ДОКТОР: - Да не се обесите. А сега и връзчиците на обувките.

БИЗНЕСМЕН: - Аз? Да се обеся?

ДОКТОР: - А сега да облечем ризката. Я, колко добре ви стои - сякаш за вас е шита! Какво? Малко са ви дълги ръкавите? Няма проблеми - ще го завържем отзад и няма дави пречат. Сестра, водете го в шеста стая. И му направете... знаете какво!

СЕСТРА: - Хайде с мен. Ще видите, че ще ви хареса.

БИЗНЕСМЕН: Може ли във вип-стая?

СЕСТРА: - Може, но утре. Сега е склад.

 

/Сестрата го отвежда. Докторът гледа след тях, след това запява и танцува./

 

                "Мне не везло сначала, и даже так бывало:
                           Ко мне на день рожденья никто не приходил.
                           Теперь я вместе с Геной, он необыкновенный,
                           Он самый лучший в мире крокодил."

 

                                                          Завеса

                                                                                                                                                             Второ действие

 

/Болнична стая. На леглата са пациентът, бабата, полицаят и бизнесменът. Влиза сестрата./

СЕСТРА: - Визитация!  Изпънете чаршафите, оправете леглата, проветрете стаята! Докторът идва.

ДОКТОР: - Добро утро, момчета и момичета! Я да видим как е настроението днес? Сега... първо искам да ви информирам, че пиша дисертация на тема: "Социалната адаптация на психично-болния човек в съвременното общество". Основната ми теза е, че пациентът трябва да се чувства социално ангажиран, тоест да се чувства полезен на това общество...

ПОЛИЦАЙ: - Това не го разбираме.

ДОКТОР: - Искам да кажа, че ако само лежите и ядете, оздравяването ще настъпи по-бавно.

БИЗНЕСМЕН: - С други думи - ще полагаме обществено полезен труд. Без мен. Аз си вземам болнични.

ДОКТОР: - Тук болнични не важат.

БИЗНЕСМЕН: - Ама... чакайте сега, сделката беше по-друга, не е честно.

ДОКТОР: - Тук аз определям правилата. Подписахте ли информирано съгласие?

БИЗНЕСМЕН: - Добре де, не може ли да плащам на работници, пък ние да си почиваме тук? Толкова безработни има...

ДОКТОР: - Не може.

ПАЦИЕНТ: - Стига си се пазарил като дърт циганин. Ще изпълняваш каквото ти се каже, щото...

БИЗНЕСМЕН: - Добре де. То... със силови методи и баба знае...

БАБАТА: - Какво рече? Май пак за мен си приказвате.

ДОКТОР: - Тишина! Няма да ви карам да копаете, естествено. Вие сте болни хора все пак.

БАБАТА: - Що пък не? На мен ми дайте една мотичка и ще прекопая градинката отпред. Толкова е буренясала. Срамота!

ДОКТОР: - Добре, бабо, теб те уредихме. И без да си даваш зора. Имаш цял месец, а градинката е само два квадрата. /към полицая/ Ти старши... От теб ще искам... например...  Да! Искам да подготвиш един кратък курс по самозащита за персонала. Става ли? В края на месеца ще ни направиш демонстрации.

СЕСТРА: - Стига, докторе. Това не ние нужно. Досега сме се отравяли и без такива умения.

ДОКТОР: - Нищо не се знае. Светът се променя. Може утре да ни дотрябва.

ПОЛИЦАЙ: - Съгласен. Само, че... ще ми трябва спаринг-партньор за схватките.

ДОКТОР: /посочва пациента/ - Имаш го.

ПАЦИЕНТ: - А-а, не! Да бъда боксова круша? В никакъв случай.

ПОЛИЦАЙ: - Ама то всичко се прави на ужким. Пък и ти самият има какво да научиш. Все ще ти потрябва някъде.

ПАЦИЕНТ: - Май си прав.

ДОКТОР: - Действайте! И, старши, гледай много да не го премяташ, защото... ти не си знаеш силата.

ПОЛИЦАЙ: /изперчва се/ - Така е, така е. Но ще внимавам.

ДОКТОР: - А сега дойде ред и на бизнесмена. За теб имам малко по-сериозен план. Първо трябва да поработим върху агресията. След това ще се занимаем с манията за величие. Накрая ще отработим и някои трудови навици…

БИЗНЕСМЕН: - Докторе, искам да ви предложа сделка.

ДОКТОР: - Нали се разбрахме.

БИЗНЕСМЕН: - Друга сделка.

ДОКТОР: - Целият съм в слух тогава.

БИЗНЕСМЕН: - Докторе, вие каква заплата получавате тук?

ДОКТОР: - Стигат ми да преживявам.

БИЗНЕСМЕН: - Колко? Осемстотин? Хиляда?

ДОКТОР: - Там някъде.

БИЗНЕСМЕН: - А осем хиляди? Как ви се струват?

ДОКТОР: - Праноя.

БИЗНЕСМЕН: - Докторе, аз не се шегувам.

ДОКТОР: - Аз също.

БИЗНЕСМЕН: - Докторе, чуйте ме сега добре. Аз работя с руската мафия. Мога да ви затрупам с пари – ей така, както сте прав. Само, че, пусто… не им разбирам езика. А те не си поплюват. Една грешна дума и си… аут! Та понеже ви чух да пеете руски песнички… Реших, че знаете езика… А на мен ми трябва преводач. За заплатата няма да се пазарим…

СЕСТРА: /На чист руски/ - А нынче нам нужна одна победа, одна на всех - мы за ценой не постоим! Есть такая песня…

ДОКТОР: -/Ядосан/ - Сестра! Халоперидол за второ легло. Двойна доза! А сега всички по леглата!

 

 /Всички си отиват по леглата. Докторът и сестрата излизат./

 

             БИЗНЕСМЕН: /към пациента/ - Ей, пич! Имам специална сделка за теб.

             ПАЦИЕНТ: - С теб сделки не правя.

 БИЗНЕСМЕН: - Чуй я все пак. Може да ти хареса. Давам кутия „Марлборо” да си сменим леглата. Става ли, а?

ПАЦИЕНТ: - Защо?

БИЗНЕСМЕН: - Много скърца. Пък аз не съм добре с нервите.

ПАЦИЕНТ: - Мен пък въобще не ме бърка.

БИСНЕСМЕН: - Е, сделка или не?

ПАЦИЕНТ: - Добре. „Марлборо”. Само, че не кутия а стек.

БИЗНЕСМЕН: - О’кей! Имаш ги. В колата са.

ПАЦИЕНТ: - Ама после да не забравиш, щото…

БИЗНЕСМЕН: - Мъжка приказка.

 

/Разменят си леглата. Пациентът ляга на леглото на бизнесмена, а той го загъва внимателно през глава./

 

ПАЦИЕНТ: - На какво дължа това внимание?

БИЗНЕСМЕН: - Ти си шефът.

 

/Идва сестрата и поставя инжекция на пациента вместо на бизнесмена. Излиза./

 

ПАЦИЕНТ: - Тази инжекция май не беше за мен.

БИЗНЕСМЕН: - Карай! Нали е аванта…

 

Затъмнение

 

/Същата стая. Сестрата е възседнала бизнесмена и му прави масаж. Пациентът хърка силно. Влиза втората сестра. Носи кафе./

 

ВТОРА СЕСТРА: - Кафенцето, ви, началство!

БИЗНЕСМЕН: - Остави го на шкафчето.

ВТОРА СЕСТРА: - Слушам, началство! /Отстъпва назад, като се покланя непрекъснато./ Ако имате нужда от нещо, само позвънете…

БИЗНЕСМЕН - О′кей! Благодаря.

 

/Влиза санитарката. Носи мъжки гащета./

 

САНИТАРКА: - Кюлотките ви, началство!

БИЗНЕСМЕН: - Какви кюлоти? Не съм поръчвал никакви кюлоти!

САНИТАРКА: - Ама, как така? Вие не се ли преобувате?

БИЗНЕСМЕН: - Естествено, че се преобувам… но когато аз реша!

САНИТАРКА: - Е, няма какво да се притеснявате! Ние сме виждали... Пък... в  склада има 12 чифта – от дарение. Никой не ги ползва. Можем да ви преобуваме на всеки два часа…

БИЗНЕСМЕН: - Я да ми се махаш от главата! Ше ме преобува...

САНИТАРКА: - Както кажете, шефе! /излиза/

БИЗНЕСМЕН: - Ей, ама, нахално същество. Нищо не съм и поръчвал.

СЕСТРА: - Разбра, че си бизнесмен. Гледа да изкара някой лев.

БИЗНЕСМЕН: - Като съм бизнесмен – да не съм банка, по дяволите!

 

/Санитарката идва пак./

 

САНИТАРКА: - Пижамката ще я сменим ли? Чисто нова е. Не е обличана. Остана ми от един починал пациент… Ама той почина преди да я облече…

БИЗНЕСМЕН: - Вън! Докато не сте станали двама починали…

 

/Санитарката излиза, но пак се връща./

 

САНИТАРКА: - Телевизорче ще желаете ли? Остана ми един от…

 

/Бизнесменът  запраща чехъла си по санитарката. Тя се маха. Чехълът улучва доктора, който влиза./

ДОКТОР: - Какво става тук, за Бога?

ПОЛИЦАЙ: - Няма нищо - всичко е под контрол.

ДОКТОР: - Виждам аз... Хайде, вечерна визитация!  Изпънете чаршафите, оправете леглата, проветрете стаята! Някой да е виждал сестрата? Сестра, какво правите?

СЕСТРА: - Ами.. плаща си човекът. Та реших докато си пиете кафето малко да го… Свършвам!

ДОКТОР: - Това - виждам. Само, че… този не трябваше ли вече да е мортус… след слонската доза халоперидол?  Въобще… вие направихте ли му инжекция?

СЕСТРА: - Разбира се. Но… нали казахте… на второ легло?

ДОКТОР: - /ядосан/ - Не на леглото, а на пациента, който тогава се намираше на второ легло. На бизнесмена, по дяволите!

СЕСТРА: - /ядосана/. Ей сега ще си поправя грешката.

 

/Докторът и сестрата излизат./

 

БИЗНЕСМЕН: /Скача. Към полицая./ - Бързо! Да разменим леглата!

НОВ ПАЦИЕНТ: - Защо?

БИЗНЕСМЕН: - Не питай! После ще ти обясня. Хващай леглото!

 

            /Двамата разменят леглата. Пациентът продължава да хърка след пренасянето. Бизнесменът ляга на второ легло и  се завива презглава. Идва сестрата и носи инжекция. Отива към леглото, на което е бил бизнесменът./

 

            СЕСТРА: - Хъркаш, а? Номерца ще ми правиш? На мен тези номерца не ми минават. Ясно ли ти е! /Забива иглата./

 

            /Бизнесменът се превива от смях. Влиза докторът./

 

ДОКТОР: - Да започнем визитацията! /към бизнесмена/ Какво смешно има?

БИСНЕСМЕН: - Не знам. Сигурно е от инжекцията.

ДОКТОР: /гледа го подозрително/ - Възможно е. Впрочем,  виждам, че добре се повлиявате от лечението. Няма я тази агресия, добронамерен сте към другите пациенти. Затова смятам да ви пусна в домашен отпуск. Ще си пиете лекарствата и в края на месеца ще дойдете да си получите документа.

БИЗНЕСМЕН: - Както кажете. Вие сте шефът.

 

/Звъни телефонът на доктора./

 

ДОКТОР: Ало! Дежурният психиатър слуша. Какво? Докарайте го. Сестра, познайте кой днес ще дойде тук при нас!

СЕСТРА: /отговаря машинално/ - Дядо Мраз.

ДОКТОР: /сочи нагоре с палеца си/ - Нагоре!

СЕСТРА: -Дядо Коледа?

ДОКТОР: - Нагоре!

СЕСТРА: - Дядо... дядо... дядо Господ?

ДОКТОР: - Бинго!

СЕСТРА: - Докторе, с тези неща шега не бива.

ДОКТОР: - Ама аз ни най-малко не се шегувам.

СЕСТРА: - И как ще пристигне? Яхнал... облаче?

ДОКТОР: - Не, с линейка.

СЕСТРА: - Аха. Отдавна не ни беше навестявал. Почти го бях забравила. Само, че... нямаме свободни легла.

ДОКТОР: - На него легло не му трябва.

СЕСТРА: - Прав ли ще го държим?

ДОКТОР: - Трябва му престол. Фотьойлът от фоайето ще свърши работа.

СЕСТРА: - Ще го домъкна в шеста стая.

ДОКТОР: - В шеста? В никакъв случай.

СЕСТРА: - Защо?

ДОКТОР: - Много е... убедителен. Ще ми провали целия лечебен план.

СЕСТРА: - Нямаме голям избор. В първа парното не работи. Във втора ще сменят дограмата, в трета пръскаха за хлебарки, в четвърта...

ДОКТОР: - Стига, стига, хайде, ще поема и този риск. /ослушва се/ Май пристигнаха. И не забравяйте първо да го проверите за въшки!

СЕСТРА: - Хайде да му оформим документите. /излизат/

ПОЛИЦАЙ: - Това пък какво ще е?

БИЗНЕСМЕН: - Ще видим. Засега ще се правим на изненадани.

 

/Чува се църковна музика. Господ влиза бавно и тържествено. Облечен е в бяла дреха. В едната си ръка държи тояга, в другата - огромна книга. На врата му виси голям кръст./

 

ГОСПОД: - Добър вечер, чеда мои! Нека моята благодат бъде върху всички вас.

БИЗНЕСМЕН: - Аха! Този е артист от театъра. Гледал съм го някъде.

ПАЦИЕНТ: - Аз не го познавам.

ПОЛИЦАЙ: - Щото не ходиш на театър. Как ти е името, човече?

ГОСПОД: - Аз не съм човек. И... моето царство не е на този свят.

БАБАТА: - Господ! Това е самият Господ. Всички на колене!

ПОЛИЦАЙ: - Господ значи казваш, а? Я си дай документите за проверка.

ГОСПОД: - Глупци неразумни! На мен там на небето документи не ми трябват. Защото аз съм единствен. Питайте небесните ангели – те знаят кой съм.

 

/Бабата отива при Господ, коленичи, кръсти се и целува дрехата му./

 

БАБАТА: - Казах ли ви? Той е. За мен ли си дошъл, отче? За мен ами, за кого другиго. Аз съм най-дъртата тук. Ред ми е.

ГОСПОД: - Не ти е дошъл още редът, чедо. Има други преди теб.

 

/Всички се споглеждат, после всички погледи се насочват към пациента, който продължава да хърка. Господ отива при него, проверява му пулса, повдига му клепача, опитва се да вдигне ръката и главата му, но пациентът е скован от инжекциите. Господ го прекръства./

 

ГОСПОД: - Пътник е вече.

БАБАТА: - Но защо, отче? Той е толкова млад. Какво толкова е съгрешил, та му вземаш живота?

ГОСПОД: - Аз не вземам живота на хората задето са грешни. Ако беше така - нито един човек нямаше да остане на тази земя, защото всички вие сте грешници. Дори напротив - на грешниците аз им давам по-дълъг живот, за да имат достатъчно време да се покаят.

БАБАТА: - Защо тогава?

ГОСПОД: - Не по моя воля идва при мен. И не по своя. Отровен е.

БИЗНЕСМЕН: - Аз съм виновен.

ГОСПОД: - Простено да ти бъде, чадо. Не си го направил нарочно. Ти не си осъзнал пъкленото дело, което вършиш.

БАБАТА: - Добре, де, защо не го пощадиш?

ГОСПОД: - Това не зависи от мен, чада мои. Помолете се горещо… на доктора да му постави... антидот... и той ще възкръсне.

 

/Господ бавно се отправя към фотьойла и сяда. Всички го гледат с интерес. Настъпва тишина./

 

ГОСПОД: - Е, чеда мои... Защо мълчите? Искайте и ще ви се даде. Чукайте и ще ви се отвори. Питайте и ще ви се отговори... Господ веднъж е дошъл при вас. Друг шанс няма да ви се даде.

 

/Всички се споглеждат. Бабата първа се престрашава./

 

БАБАТА: - Отче, ще ми простиш ли греховете?

ГОСПОД: - А ти простила ли си на ближните си... техните грехове?

БАБАТА: /мига гузно/ - Май, че... не съм.

ГОСПОД: - Какво чакаш тогава? Опрости ги и аз на часа ще опростя твоите.

БАБАТА: /отива при бизнесмена и му целува ръка/ - Прощавам ти за всичко. И ти ми прости, че бях лоша хазяйка... че толкова често те притеснявах за наема... че токова често те хоках... да не правиш оргии в къщата...да не хвърляш... пиратки... /плаче/. Простих му, боже. Сега дали ще ми върне къщицата?

ГОСПОД: - Писано е: „Кесаревото – кесарю”. Твоето си е твое.

БАБАТА: - Благодаря ти, Господи!

ПОЛИЦАЙ: /отива при господ/ - Ти не си никакъв Господ. И ти си пациент като нас. Само се правиш на Господ.

ГОСПОД: - Не богохулствай, чадо мое. Голям грях сторваш..

ПОЛИЦАЙ: - Като си Господ тогава какво правиш тук - в лудницата.

ГОСПОД: - Аз често слизам между хората - да ги видя как живеят... Понякога се обличам като просяк... Не си ли ги чел тези работи? Сега се престорих на луд, за да дойда и при вас...

ПОЛИЦАЙ: Добре, имаш ли доказателства, че си Господ.

ГОСПОД: - Ех, ти, Тома Неверний! Аз не се нуждая от доказателства. Но като не вярваш – кажи какво искаш да направя за теб, и аз ще го сторя.

ПОЛИЦАЙ: Тогава.. върни ме на тази… пуста работа. Не, че ти вярвам толкова, но все пак искам да видя какво ще направиш…

ГОСПОД: - Ти си изгубил вярата си, сине човешки. А всичко на този свят се постига с вяра.

ПОЛИЦАЙ: - Дрън-дрън. Хайде, не го увъртай. Ще ме върнеш ли на работа, или няма?

ГОСПОД: Това не зависи от мен, сине човешки.

ПОЛИЦАЙ: - А от кого?

ГОСПОД: - От теб самият. Ти искаш ли да се върнеш на работа?

ПОЛИЦАЙ: - Май… наистина не знам вече. Много ме обидиха.

ГОСПОД: - Ето, виждаш ли? След като ти самият не знаеш, аз ли да знам? Помисли си добре какво искаш, отправи ми една гореща молитва и още утре аз ще изпълня желанието ти. Писано е: „Търси и ще намериш”.

ПОЛИЦАЙ: - Ех, и ти си ми един Господ! Но ти благодаря все пак за съветите. /Махва с ръка и се връща в леглото си./

ГОСПОД: - За нищо. /към бизнесмена/ А ти, млади човече, няма ли да поискаш нещо от мен?

БИЗНЕСМЕН: - Аз ли? Не. Аз всичко си имам. Аз съм бизнесмен.

ГОСПОД: - Така си мислиш. Твоята е най-зле.

БИЗНЕСМЕН: - Защо да е зле?

ГОСПОД: - Защото дяволът има много лица. Ти всеки ден се срещаш с нечестивия и всеки ден получаваш по едно изкушение. Няма да усетиш как ще продадеш душата си на лукавия и тогава райските порти ще останат завинаги затворени за теб.

БИЗНЕСМЕН: - Хайде сега, не съм вчерашен.

ГОСПОД: - Аз само те предупреждавам. А изборът си е твой. Аз, или Сатаната…

 

/Влизат докторът и сестрата./

 

ДОКТОР: - Отче, хайде, привеждаме те в друга клиника.

ГОСПОД: - Ама, чакайте сега…

ДОКТОР: - Хайде, хайде! Вземай си книжката и тоягата и да тръгваме, че линейката дойде.

ГОСПОД: - То не е тояга, то е жезъл.

ДОКТОР: - Добре, де, жезъл да бъде, хайде!

 

/Господ тръгва бавно и величествено. На вратата се спира и се обръща./

 

ГОСПОД: - Довиждане, чада мои! Пак ще се срещнем, но там горе на небето. Помнете какво съм ви казал. Аз ви запомних. И не забравяйте - аз ще бъда с вас чак до свършека на света…

 

/Докторът и сестрата го повеждат. Настъпва тишина. Влиза санитарката и започва мълчаливо да мие пода с парцал./

 

БАБАТА: - Ей го на… сега като си отиде ми дойдоха една камара въпроси. Язък! Изтървахме го.

БИЗНЕСМЕН: - И какво толкова щеше да го попиташ?

БАБАТА: /разпалено/ - Щях да го попитам… най-важния въпрос – защо умира човек?

БИЗНЕСМЕН: - То… и аз мога да ти отговоря -  за да не се пренаселва планетата. Представяш ли си – раждат се, раждат се хора, а никой не умра? Знаеш ли каква навалица и блъсканица ще настъпи…

ПОЛИЦАЙ: - Не е така. Аз като бях на специализация в Съюза – влакът пътува цял ден, а не виждаш нито една къща… Значи – място има за всеки.

БАБАТА: - Аз едно знам. Моята баба ми го е казала. Човек остарее ли – да умира, да направи място на младите…

БИЗНЕСМЕН: - Че то не е ли пак същото?

ПОЛИЦАЙ: - Не е. Да ме извинява бабата - присъстващите… нали… винаги правят изключение… ама, като остарее човек, той оглупява. Представяте ли си – сто години си умен, а след това – милион години си глупав, или да речем… болен на легло…

БИЗНЕСМЕН: - Добре, хайде, да речем това го изяснихме. Ама другият въпрос е по-труден - защо изобщо човек се ражда, след като рано или късно ще умре?

ПОЛИЦАЙ – Много глупав въпрос, извинявайте. Аз като бях на специализация в Съюза…

БИЗНЕСМЕН: - Стига с този Съюз! Съюз та Съюз. Аз съм обиколил три пъти земното кълбо и пак не се фраскам…

ПОЛИЦАЙ: - Не е важно колко си обиколил, а какво си видял и какво си научил.

БИЗНЕСМЕН: - Е, все нещо съм видял…

ПОЛИЦАЙ: - Видял си… как се прави бизнес и…далавери, ама… хайде… Той…човекът… добре ти го каза, или… какъвто е там…

БИЗНЕСМЕН: - И той е луд като нас.

ПОЛИЦАЙ: - Луд, луд, ама май…

ПАЦИЕНТ: - /събужда се и се прозява/ Ей, не млъкнахте майка му стара… Мън-мън-мън! Мън-мън-мън! Не оставяте човек да поспи като хората!

БАБАТА: - Той възкръсна! Казах ли ви аз – това наистина беше Господ!

БИЗНЕСМЕН: - Господ, ама друг път.

БАБАТА: - Как може да си такъв неверник?

БИЗНЕСМЕН: - Виждал съм ги аз такива. Прави ти се на Господ, а иначе – същински сатана…

ПАЦИЕНТ: - Ей, ама направо сте невъзможни вече. Как нямате поне малко милост към мен. Такава глава ме цепи. Не, аз се махам от тук. Отивам в първа стая.

БИЗНЕСМЕН: - Стой тук. В първа парното не работи.

ПАЦИЕНТ: - Е, във втора стая ще отида.

ПОЛИЦАЙ: - Има майстори - ще сменят дограмата.

ПАЦИЕНТ: - Добре де, тогава в трета.

ВСИЧКИ: - Пръскано е за хлебарки.

 

/Пациентът си взема възглавницата, но залита и пада. Всички стават и му помагат да си легне на леглото.

 

БАБАТА: - Добре де, обещаваме да ти пазим тишина.

ПОЛИЦАЙ: - То май най-добре ще е да се наспим. И тъй не сме на работа...

БИЗНЕСМЕН: - Май си прав.

 

/Всички се завиват за сън. Бизнесменът сяда внезапно в леглото./

 

БИЗНЕСМЕН: - Аз пък щях да го попитам... Добре, де, млъквам.

БАБАТА: /към санитарката/ - Миче! Кажи, ба! Ти знаеш всичко. Кажи им, че този наистина беше всевишният. Те не ми вярват.

САНИТАРКА: - Знам ли… На мен нищо не ми казват. Тук идват всякакви. Може и той да е бил. Щото… миналата седмица изписахме Бойко Борисов.

ВСИЧКИ: - Премиерът?

ПОЛИЦАЙ: - Не се е разчувало.

САНИТАРКА: /шепне/ Щото беше под друго име.

БИЗНЕСМЕН: - Май ще ти ядат гащите бой.

САНИТАРКА: /колебливо/ - Е, де да знам сега… Може да има брат-близнак, ама… той беше. Но… това нищо не е. Знаете ли кой още лежа при нас?

ВСИЧКИ: /Скупчват около нея./ Кой?

САНИТАРКА: /Шепне и се оглежда/ - Самият...Ленин!

ВСИЧКИ: /Разпръсват се със смях/ Хайде, стига глупости! За шарани ли ни вземаш?

ПОЛИЦАЙ: - Че той отдавна е умрял.

САНИТАРКА: / Още по-сериозно/ - Умрял-неумрял, той беше. Няма грешка. То не бяха революции, то не бяха гладни стачки…

БИЗНЕСМЕН: /смее се/ - Нищо, тъкмо да направите малко икономии на отделението…

САНИТАРКА: - Какви ти икономии? Той после всичко изяждаше… скришом.

 

/Всички се смеят. Само бабата остава сериозна./

 

БАБАТА: - Смешно ви е на вас… Ленин, Сталин... Приказвайте каквото си щете. Ама този наистина беше господ! Знам си аз.

 

Затъмнение

 

Трето действие

 

/Болнично барче. Звучи лека музика. Докторът и сестрата си тръгват от дежурство./

СЕСТРА: - Хайде, колеги, леко дежурство!

ДОКТОР: - Легла няма – приемайте само в краен случай!

СЕСТРА: - Ега ти скапаното дежурство!

ДОКТОР: - Бивало е и по-скапано. Да пием по едно бързо кафе?

СЕСТРА: - Да пием. Май, че добре ще ми дойде.

 

/Влизат в барчето и сядат./

 

СЕСТРА: - Какво ще им готвя на моите гладници – направо акълът ми не стига.

ДОКТОР: - Аз пък трябва да сменям маслото на колата. Не, че я карам…

 

/Влиза простакът, сяда на тяхната маса, запалва цигара и пуши предизвикателно./

 

ПРОСТАК: - Аз пък не попитах – мога ли да седна?

ДОКТОР: - Вече го направи.

ПРОСТАК: - Егати скапаната държава.

СЕСТРА: - Какво и е на държавата?

ПРОСТАК: - Бъкано е със скапаняци. Днес един… направо ти казвам… Дай една цигара!

ДОКТОР: - Съжалявам. Отказах ги.

ПРОСТАК: - Мацката няма ли?

СЕСТРА: - Аз пуша само от гръцките – „муфтакис”.

ПРОСТАК: - Вий с′я к′во? Базикате ли се нещо с мен? Хубаво…

 

/Идва сервитьорката. Носи табла с пепелник, който оставя на масата./

 

ДОКТОР: - За нас две силни кафета, ако обичате.

ПРОСТАК: - За мен – едно голямо уиски и… една цигара ако може. /Прегръща я през кръста./

СЕРВИТЬОРКА: /Удря го с таблата по главата./ - Простак!

ПРОСТАК: - Ей, ти пък не даваш да ти се порадва човек…

СЕРВИТЬОРКА: - Има кой да ми се радва. /Заминава, като си мърмори./ Кретен! Намерил кого да обарва. Ама аз ще му го пиша в сметката.

ПРОСТАК: - И с′я к′во? Цигари няма, пари няма, дъртият ме изгони, мацките ми се правят на интересни… Направо ти казвам… Ще се побъркам!

ДОКТОР: - Имаме легла.

 

/Идва сервитьорката и носи чаша с няколко цигари./

 

СЕРВИТЬОРКА: - На, дръж! Да се задавиш, дано!

ПРОСТАК: - Не може ли малко по-културно? /Запалва цигара и пуши предизвикателно./

ДОКТОР: - Ти май си търсиш боя тази сутрин.

ПРОСТАК: - Какво? Искаш да се бием ли? Добре. Хайде тогава да излезем навън и да се разберем като мъже!

ДОКТОР: - Искам да си седнеш на мястото и да кротуваш. Сестра, разбрахте ли сага защо ми е нужен този курс по самозащита?

СЕСТРА: - Разбрах. И съжалявам, че не се съгласих.

ПРОСТАК: - Какво, какво? Май-май за мен нещо,а?

ДОКТОР: - А, нищо, говорим си тука нещо… служебно.

ПРОСТАК: - Служебно, значи…И с′я к′во?

ДОКТОР: - Нищо.

ПРОСТАК: - Не, ама направо не ми издържат нервите вече ти казвам… Идва ми да убия някого! Хайде! Ще се бием ли сега като хората или к′во? /хваща доктора за яката/.

 

/Влизат бабата, пациентът, полицаят и бизнесменът. Всички са с болнични дрехи и халати, бизнесменът е с костюма си./

 

БАБАТА: - Ей, гамен, защо закачаш доктора?

ПРОСТАК: - Бабе, разкарай ми се от тука, да не ти хвръкне ченето!

БАБАТА: /вдига бастуна/ - Ти кого плашиш, бе! /Тръгва решително към него./

ПОЛИЦАЙ: - Спокойно, аз ще се оправя. Полиция! Документите за проверка, ако обичате…

ПРОСТАК: - Какъв полицай си ти, бе? Я се погледни. От коя лудница те изтърваха,а? /Блъска го, полицаят търси из джобовете си легитимация, но не намира./

БИЗНЕСМЕН: - Спокойно, аз ще се оправя. Слушай, ей, пич! Предлагам ти сделка. Давам ти една петдесетарка и изчезваш от тук. Става ли?

ПРОСТАК: - Твоята петдесетарка си я наври отзад. При мен не върви.

ПАЦИЕНТ: - Спокойно, аз ще се оправя. /Хваща простака за яката и го изхвърля навън. Връща се, изтупва си ръцете./ Пубертетна история.

ПРОСТАК: /показва се на вратата и си отупва дрехите/ -  Ела, бе! Защо избяга? Страх ли те е, а?

ПАЦИЕНТ: - Ти още ли си тук? /Става и тропа с крака. Простакът си отива./

ДОКТОР: - Благодаря ви, приятели! Тъкмо навреме дойдохте. Всъщност… вас кой ви пусна тук?

БИЗНЕСМЕН: - Аз съм отпускар.

ДОКТОР: - За теб ясно. А другите?

БАБАТА: - Аз се помолих на сестрата да ме пусне да си взема пенсията.

ПОЛИЦАЙ: - Аз ще я охранявам да не и откраднат парите.

ПАЦИЕНТ: - Аз пък ще се подпиша на ведомостта.

ДОКТОР: - Ей, опасни сте! Вчера ви приех, а днес вече се сдушихте…

 

/Всички се смеят. Сервитьорката носи поръчката. Сервира кафето на доктора и сестрата./

 

СЕРВИТЬОРКА: - Уискито за кого беше?

БИЗНЕСМЕН: - За мен.

ПАЦИЕНТ: - И за мен.

ПОЛИЦАЙ: - Аз не пия по време на… лечение. Но едно кафенце – може.

БАБАТА: - За мен едно чайче, ба, че нямам зъби.

ВСИЧКИ: /смеят се/ - Защо са ти зъби? Няма да го дъвчеш, я.

СЕСТРА: - Ей, ама само сме за една снимка.

 

/Бизнесменът дава телефона си на сервитьорката. Всички се прегръщат./

 

СЕСТРА: - И сега к'во?

ПАЦИЕНТ: - Нищо. Ще пием по едно кафе и ще се приберем в отделението. Никой няма да разбере.

ДОКТОР: /Размахва пръст заканително/ Ще видим. /всички се смеят/

 

/Звъни телефонът на бизнесмена/

 

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Здравствуй, Крокодил, Это ты? Я Гиппопотам. Мы приехали, а тебя нету… Ты ещё живой?

БИЗНЕСМЕН: /дава телефона на сестрата/ - Превеждайте, нищо не разбирам.

СЕСТРА: - Здравствуйте! Крокодил больной. Он в больнице!

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Что, что? Не понял.

СЕСТРА: - Он в больнице – в психиатрической больнице!

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Ну, это шутка, какая-то! Ой, мамашка!

СЕСТРА: - Извините меня, товарищи! Я не шутка. Я медсестра…

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Всё равно! Скажите ему – мы ждём. Полчаса ждём. Ждём, ждём, потом прийдём и найдём. Потом… ой машка! Голову у него больше не будет…

БИЗНЕСМЕН: - Понял, понял… Иду, иду, сейчас иду! Докторе, трябва да ме изпишете, спешно е! Те не се шегуват. Ще ме намерят. И в отделението ще ме намерят,  и ще ми отрежат главата…

ДОКТОР: - А документът?

БИЗНЕСМЕН: - Отказвам се! Сега животът ми виси на косъм. Не ми трябва никакъв документ.

ДОКТОР: - Добре. Изписвам те. Бягай!

БАБАТА: - Той Господ го предупреди… Ама кой го чува…

 

/Бизнесменът хуква. Звъни телефонът на полицая./

 

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Ало, старши! Шефът съм. Как си?

ПОЛИЦАЙ: - Добре съм. Оправям се.

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Прощавай за снощи. Кога ще те изпишат?

ПОЛИЦАЙ: - Не знам. Докторът каза – след месец.

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - По-рано не може ли?

ПОЛИЦАЙ: - Защо по-рано?

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Много ни трябваш тука.

ПОЛИЦАЙ: - Нали ме уволнихте?

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Глупости. Ти не разбра ли, че това беше театър. За пред Крокодила – колкото да ни остави на мира. А ти, разбрал, не доразбрал извади пистолета да се стреляш… Добре, че колегите ти се оказаха по-сръчни…

ПОЛИЦАЙ: - Значи… не съм уволнен?

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА:- Ама, няма такова нещо, бе човек! На работа си. Хайде, оправяй се и идвай по-скоро, че много ни трябваш. Имаме оперативна информация, че руската мафия е на наша територия. Трябва да ги проследим и да ги заловим.

ПОЛИЦАЙ: - Идвам веднага! Вече оздравях. Знам ги къде се крият, мамицата им… Докторе! Аз оздравях. Искам веднага да ме изпишете. Спешно е.

ДОКТОР: - Добре. И теб те изписвам. Бягай си върши работата.

БАБАТА: /подскача/ Чудото стана! Казах ли ви аз!

 

/Полицаят хуква. Влиза адвокатът./

 

АДВОКАТ: - Да е идвала тук една баба?

БАБАТА: - Тук съм, ба! Мен ли търсиш?

АДВОКАТ: - Теб ами. Какво дявол търсиш в лудницата?

БАБАТА: - Нали ме прати за медицинско? И ме прибраха.

АДВОКАТ: - Слушай, бабо! Не ти трябва никакво медицинско. Пристигна резултатът от графологичната експертиза. Подписът наистина не е твой. Печелим делото, чуваш ли! Сега можем да осъдим нотариуса. Няма да ти струва скъпо – две-три хиляди лева и ги почваме.

БАБАТА: - Никого няма да съдя. Простила съм на всички. Докторе…

ДОКТОР: - Разбрах. И теб те изписвам. Отивай си по живо-по здраво.  И Бог да те пази.

БАБАТА: - Той ме пази. И само някой да посмее да каже, че този не беше той.

ДОКТОР: - Аз няма да посмея. Но мен кой ли ме пита…

 

/Бабата излиза./

 

ПАЦИЕНТ: - Мен няма кой да ме потърси. Близките ми заявиха, че с луд човек не искат да си имат работа…

ДОКТОР: - Не се знае.

ПАЦИЕНТ: - Господ ли ти го подшушна?

ДОКТОР: - Той. /смеят се/.

 

/Влиза шефът./

 

ШЕФЪТ: - Охоо! Ето къде било нашето гълъбче! /На всяко изречение го удря по врата./ Аз теб къде те пратих, бе?

ПАЦИЕНТ: - Ама, шефе...

ШЕФЪТ: - Няма "шефе". Аз теб работа ли те пратих да вършиш, или да си пиеш тук уискито, а?

ПАЦИЕНТ: - Ама шефе, чакай да ти обясня...

ШЕФЪТ: - Няма какво да ми обясняваш. Тръгвай с мен!

ПАЦИЕНТ: - Къде?

ШЕФЪТ: - И имаш нахалството да питаш къде! Издъни ли се? Издъни се. И сега ще си получиш заслуженото.

ПАЦИЕНТ: - Какво? Леле! Този ще ме ликвидира!

ШЕФЪТ: - Може и това да стане. Заслужи си го. Но... може и да размисля.

ПАЦИЕНТ: - Недей, бе, шефе!

ШЕФЪТ: - Добре. Ше ти дам втори шанс. Но този път издъниш ли се - няма прошка!  Имам специална поръчка за теб.

ПАЦИЕНТ: - Каква поръчка?

ШЕФЪТ: - Мокра.

ПАЦИЕНТ: - А-а, не! Аз вече не се занимавам с тези работи.

ШЕФЪТ: - Сериозно? И кога го реши?

ПАЦИЕНТ: - Снощи.

ШЕФЪТ: - Така изведнъж?

ПАЦИЕНТ: - Не. Господ беше при мен.

ШЕФЪТ: - Ти видя ли го?

ПАЦИЕНТ: - Не, другите от стаята ми разказаха.

ШЕФЪТ: - Леле! Този май наистина е превъртял.

ПАЦИЕНТ: - Съвсем сериозно ви казвам. Ако не вярвате – ето, питайте доктора.

ДОКТОР: - Така е. Идва. Отби се за малко…

СЕСТРА: - И аз го видях.

ШЕФЪТ: - Леле! Ама той и докторът бил като тях… Язък! Толкова долари губим и… рубли. Майната му.  Аз... май нямам повече работа тук.

ПАЦИЕНТ: - Чакай! За руската мафия ли става въпрос?

ШЕФЪТ: - Гледай го тоя! Ти как разбра?  Това се пази в такава тайна… Господ ли ти го подшушна?

ПАЦИЕНТ: - Няма значение. Размислих. Идвам. Докторе, виждаш, търсят ме… Няма как...

ДОКТОР: - А-а, не! Този път се прибираш в отделението. И без пазарлъци.

ПАЦИЕНТ: - Моля ти се, бе, докторе?  Това е шансът на живота ми!

ДОКТОР: - В никакъв случай.

ПАЦИЕНТ: - Добре. Тогава – пиши ме избягал. Те пак ще ме докарат.

ДОКТОР: - Ще се моля на Бога дано да те докарат жив…

ПАЦИЕНТ: - Моли се! Ти поне го знаеш в коя клиника се намира… Хайде, шефе! /хуква/

 

СЕСТРА: - И сега к'во?

ДОКТОР: - Нищо. Изписах ги.

СЕСТРА: - Вие сте луд.

ДОКТОР: - Знам. А вие как ще го докажете?

СЕСТРА: - Докторе! Знаете много добре, че на нас ни се плаща за брой заети легла. Сега какви заплати ще вземем за празно отделение? Кажете ми - какви?

ДОКТОР: - Сестра, моята работа се измерва не с брой лекувани, а с брой излекувани пациенти. Всъщност за едно сте права - цялата ни държава е една голяма лудница. Ортопедът се моли за поледица, за да получи заплата, неврологът се моли за повече инсулти, кожният се моли за повече краста... Но не се притеснявайте - за нас, психиатрите работа винаги ще има... Това ли беше всичко?

СЕСТРА: - Не. Аз напускам.

ДОКТОР: - Напускате? И защо, ако смея да попитам?

СЕСТРА: - Намерих си друга работа – по-добре платена.

ДОКТОР: - При Крокодила?

СЕСТРА: - Няма значение.

ДОКТОР: - Проститутка?

СЕСТРА: - Преводачка.

ДОКТОР: - Все тая.

СЕСТРА: - Не бъдете циничен. Завършила съм езикова гимназия.

ДОКТОР: - Езикова, значи…

СЕСТРА: - Не виждам какво лошо има в това да работя като преводачка? Не е важно какво работиш, а какво имаш в джоба си, мой човек! Стига сме се правили на патриоти. Вие май ревнувате нещо, а?

ДОКТОР: - Вярно, не сте ми безразлична. Но ако мислите, че само ще превеждате – лъжете се.

СЕСТРА: - Млъкнете! Повръща ми се от вас!

ДОКТОР: - Само не в мивката. Правете каквото сметнете за правилно и разумно. Животът си е ваш. Аз си казах репликите. Но запомнете едно - камъкът си тежи на мястото.

СЕСТРА: /Мисли известно време./ - Ей, ама не оставяте човека поне малко да си помечтае.

ДОКТОР: - Сестра, не ви ли се струва, че тази тишина е някак странна... че... сякаш сме на някакъв самотен остров... аз и вие... Никакви хора... Никакви звуци... /Докторът заспива на масата./

СЕСТРА: - О, не!

 

/Следващата сцена представя кошмарите на доктора. Настъпва полумрак. Чува се звън на много телефони, сирени на линейки. Докторът става и се лута по сцената,  вади телефони от джобовете си. Всичко е на запис, включително и неговият глас./

 

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Ало! Психиатрията ли е? Един самоубиец се опитва да скочи от покрива на осмия етаж. Ако го разубедим да го доведем ли?

ДОКТОР: - Докарайте го.

ГЛАС ОТ ДРУГ ТЕЛЕФОН: - Докторе, мъжът ми глътна бръснарско ножче. Какво да го правя?

ДОКТОР: Докарайте го.

ГЛАС ОТ ДРУГ ТЕЛЕФОН: - Докторе, в парка един човек говори с кучето си, а то му отговаря с човешки глас...

ДОКТОР: Докарайте го.

ГЛАС ОТ ТЕЛЕФОНА: - Кого? Човека или кучето?

ДОКТОР: - И двамата, тоест елате и тримата.

ГЛАС ОТ ДРУГ ТЕЛЕФОН: - ... днес Министерският съвет реши да се вдигне възрастта за пенсиониране и да се премахнат надбавките за прослужено време...

ДОКТОР: Докарайте го.

ГЛАС ОТ ДРУГ ТЕЛЕФОН: - ...премахват детските добавки...

ДОКТОР: - Докарайте ги.

ГЛАС ОТ ДРУГ ТЕЛЕФОН: - Психиатър тайно планира самоубийство...

ДОКТОР: Докарайте го…

 

/Докато тече диалогът, докторът се връща на масата и отново заспива. След тези думи се стряска./

 

ДОКТОР: - Всъщност... не го карайте. Това съм аз самият. Не, това не може да съм аз... Просто... Просто понякога ми се явяват някои натрапливи мисли, но... вече преминаха… Сестра, чухте ли всичко това?  Трябва да се връщаме  в отделението. Ще ни докарат много хора...

СЕСТРА: - Спокойно! Всичко е под контрол. Сънували сте някакви кошмари. Хайде да си ходим.

ДОКТОР: - Сигурна ли сте?

СЕСТРА: - Не се знаем от вчера.

ДОКТОР: - Наистина много съм изморен. Е, да си тръгваме тогава…

 

/Докторът оставя банкнота. Прегръща сестрата и излизат. Звучи песента  "Пусть бегут неукчюже.../

 

Завеса

 

Край