Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?
Дядо Коледа отвори и на ръката му кацна малко, премръзнало лястовиче.
- Ти пък откъде се взе? Загуби ли се, миличко?
- Че се загубих, загубих се. Нали всички ята летят с водач, а аз летя самò и нямам водач, летял съм в обратна посока, както разбирам. Но не съжалявам. Не съм получило нищо за Коледа, като подарък например.
- Е, стопли се и ще получиш цяла купичка със зрънца. - весело му каза добрият старец - Ще ми разкажеш и за патилата си. Знаеш, че си лястовиче, нали?
- Не зная. Нямаше кой да ми каже. Всички птици един ден бяха отлетели. Не забелязах кога. Нали никой, никога и мен не забелязваше. Бях толкова малко и без майка... - тъжно, много тъжно говореше лястовичето.
- Отсега ще е добър и весел животът ти, щом си тук. - ут ...