Краката й бяха пухкави бели облаци, талията - жива амфора, гърдите й - едри и здрави планини, шията - лебедова, очите - синьо, безпощадно небе, а косите й - спуснати върбови клони.
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разбрах.
Сега вече е късно.
Бог беше създал мечта, а аз от мечтата създадох разруха.
И няма смисъл от нашата обща печал.
Магията свърши.
Истината е мъртво вълнение, в което се давят най-добрите плувци.
Най-лошото беше, че не мога да плувам. Защото съм роден в планина. И никога не можах да достигна облаците - пухкавите и белите. Нито амфората, нито върховете на планините, нито шията - лебедовата, небесните безмилостни очи, спуснатите коси ракитови...
Отивам си. Като залез след жарък слънчев ден - за да ви прегърна с една несбъдната мечта.
Другото - луната и звездите ще разкажат.
16 юни 1999г.
© Ангел Веселинов Всички права запазени