Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дъното. Дървета, храсти и полски цветя смучат ли, смучат благодатна влага от земните недра и я обезкръвяват и изтощават.
На нивата със златните житни класове пеят жътварки и белите им забрадки са като чайки, накацали в море от злато на натежали житни класове. Пот се лее по загорелите им лица, но сега е времето да се прибере хляба. По средата на нивата под дивата круша, на сянка лежи Шаро и пази дисагите, пълни с лук, сирене и пиперки. Тук е и негово величество Хляба. Скоро ще настане време за “ручок” и морни жътварки ще поседнат да хапнат и починат под сянката на старата круша. Тука са и бърдучетата със студена изворна вода, за да освежат засъхналите от жегата уста. Цялата земя се къпе в пот.
Н ...