Лъч на живота
(Приказка за магията на любовта)
Слънчев лъч надникна през тайнствения малък процеп на дървената щора. Снопчето жълта светлина се прокрадна загадъчно напред сред полупразната стая, за да достигне до овално масивно легло, в което бе положено заспало женско тяло. Заспало или приспано завинаги? Кой би могъл да каже в този момент!
Лицето беше нежно, неподвижно. Всяка негова черта излъчваше спокойствие и някаква велика мъдрост. Бяла завивка покриваше дискретно тялото. Само една крехка малка ръка бе положена върху меката тъкан на покривалото и сякаш излъчваше почуда от неестествената си неподвижност.
Слънчевият лъч се замисли срамежливо накъде да поеме - дали да се изтегли встрани или да полюбопитствува, като разгледа отблизо своето откритие. Честно казано, беше малко смутен от своето неканено присъствие тук. Защото това си бе нахълтване в нечия територия без разрешение. Но любопитството му надделя и нямаше сили да се отклони в друга посока, изоставяйки тази удивителна гледка.
...