Намирах се в безграничен застой, не получавах заслужен покой.
Сива пропаст обграждаше деня ми, нямаше напред и нямаше завой.
Хора-сенки всеки ден покрай мен, през мен, над мен и под мен,
минаваха и отминаваха безгласни, безследни, безброй...
Къде е светлината, отразяваща изхода от мрака?
Къде е светулката, показваща пътя на чирака...
Ден след ден, седмица след седмица,
призрак станах, дух проклет, бродещ тихомълком по земята.
Мираж ли е това сега или невъзможна мечта?
Виждам ли надежден лъч светлина?
Въобразявам ли си или ти си наистина това,
което с лекота избавя ме от тъмната страна... ...