Август остави Слънцето да щурее. Денят слънчаса. Щастливец съм - на сянка съм, под дърветата край Янтра. Ловим си рибка с приятели. И аз се правя на рибарче - усамотил съм се и все по-рядко поглеждам към плувката. Има нещо магично в реката.  Тихо влиза в душата ти, пречиства те и забравяш кой си и защо си, просто те превзема - като умна жена ...

            Слънцето се е прибрало. Сумракът е вдъхновил щурчетата. Нарисувано дворче на кокетна къщичка, почти до брега на реката. Верандата е достатъчно голяма, дори и за капризни като мен. Скарата е на привършване, от наредбата на масата е останало само удобството. Ракията вече е подредила мислите ни и все по-лесно им намираме думите, а времето прескача часовете си ... 

            Тед-матрак направо върху окосената трева. Обожавам аромата на прясно окосена трева. Небето, натежало от звезди, ме изпълва с безкрайност. И потъвам. Не съм виждал досега толкова много падащи звезди - малки и големи, оставящи следи като от самолет. И всички ме гледат с особено любопитство - "Я, легнал мъж!". Ами,  Персеидки-любопитки. Прекрасно е! Светът се върти и ... съм и не съм ... 

            - Не съм аз центърът на света.

            Тази пък мисъл откъде се пръкна?  Добре, че ми е в пеферията, обаче

             - А къде е центърът на света и изобщо какво е свят? - стрелна се друга обидено.

            - Не е ли този миг точно това? Моят свят!  - съвсем екзистенциално се развихри трета ...

            И настана една ... ми, нека си приказват ...

            Лежа си под открито небе, пия необят, а мислите ми сами си текат -

като Янтра ...