Любов
Бях още дете, когато я срещнах. Родителите ни бяха приятели. Тя имаше сини очи, които винаги се смееха. Бяха необикновенно сини, сякаш небето се отразяваше в тях, сякаш морските вълни бяха проникнали в очите ú и бяха останали завинаги зад решетките на дългите ú мигли. Харесвах я, не знаех защо, но беше различна от всички други момиченца, които познавах. Докато веднъж, пресичайки улицата, я хванах за ръка, малката ръчичка на момиченцето се сгуши в моята. Не съзнавах защо ми е хубаво с нея, не знаех защо очите ми постоянно търсеха погледа ú, навярно заради необикновената им синевина. Имахме еднакви пръстенчета с малки сини камъчета. Наричах я моя годеница, макар че не знаех какво означава това. Не съзнавах, че може би това са първите признаци на любовта.
Бях юноша. Тя беше моя съученичка. Много я харесвах. Записах се в кръжока по химия, за да я виждам по-често. Очите ú бяха като на сърна, кафеви, меки, кадифени, с изписани вежди и дълги ресници. Непрекъснато търсех възможности да с ...