21.11.2006 г., 18:18 ч.

Любов до болка 

  Проза
1393 0 2
3 мин за четене
Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя. Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя.
Не ми трябваше много и само след 2 секунди отвърнах „Магия”.
Някои ме погледнаха недоумяващо, а други само се усмихнаха.
Първите бяха тези, които все още не бяха разбрали истинското значение на любовта, а вторите бяха тези,
които вече се бяха опарили от нея.
За едните това беше просто загадка, а за другите живот.
След въпроса ми се разрази спор между двете страни.
Някой кресна на глас: „Че какво е това любов, магии не съществуват”,
погледнах го спокойно и му отговорих: „Преди да я откриеш, няма как да го разбереш, но един ще стигне до теб и тогава ще бъдеш омагьосан,
ще чувстваш, че летиш... и знам, ще ми кажеш, че хората не могат да летят, но повярвай ми, че ще видиш всичко от високо,
защото няма нищо по-силно на света от любовта”.
Тогава всички млъкнаха...
И отново въпрос разцепи тишината, настанала на масата:
„А как можеш да разбереш, че това е любов?...”
Една малка усмивка светна на лицето ми, погледнах в очите,
момчето, задало въпроса и му казах: „Ще я усетиш в сърцето си,
а останалите ще я видят в очите ти.
Там няма какво да я прикрие,
сълзите са прозрачни и дори през тях любовта се вижда,
дълбоко в очите, там където само човек, изпитал истинското й значение,
може да я открие...”
На съседната маса стоеше само момче и слушаше разговора ни.
Бавно и тежко отпиваще от чаша отлежало уиски, гледаше леда, който бавно се топеше в хладната напитка и сякаш само тялом беше тук.
Видях как една сълза се отрони от лицето му, станах, отидох до масата и го попитах дали мога да седна до него.
Съвсем безразлично той кимна с глава, попита ме дали ще пия нещо и отново впи поглед в ледените кубчета в чашата си.
Трудно ми беше да започна разговор, защото знаех, че води война със сърцето си. Попитах го защо тъжи?
Тогава той ме погледна и ми отговори: „Преди минути разказваше как човек чрез любовта се учи да лети, но защо не разказа какво е чувството след като същият този, който те е научил ти счупи крилата?”
Останах безмълвна, трябваше за мунути да победя болката, която мъчеше неговото сърце.
Хванах ръката му, сякаш сме приятели от години и му казах: „Сега страдаш, защото някой ти е отнел правото да летиш.
Но ти вече знаеш какво е чувството да си на върха... Сега ще дойде ред ти да научиш някого да се носи из светове, който само един влюбен човек може да открие. Не страдай за това, че тя си е тръгнала от тебе, а се радвай, че нещо ти се е случило. Сега си по-истински човек, а истинските хора побеждават винаги.”
Не зная дали ме разбра, но видях, че усмивката се появи и на неговото лице.
Бях доволна, защото по  този начин разкрих и моето сърце.
Там всичко беше любов и болка.
Горното е само един разказ измислен от мен.
Няма ги тези герои, няма го това момче.
Исках само да покажа, че любовта не е самото щастие.
Любовта си е просто любов, а тя върви ръка за ръка с болката.
И нямаше ли ги сълзите всичко щеше да е много различно.
Това е истинското значение на „любов до болка”.
Това е истинската любов.
Откриеш ли я, недей да бягаш – в нашият свят нищо не е както на нас ни се иска  .
 
 
 
 

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??