Част 2
- Добре.- бе единственото, което излезе от устата на Адам. Той запали двигателя на колата и тръгна към южната част на Сан Франциско.
Пейзажът от двете страни на колата бе един и същ и независимо колко напредвахме си оставаше все така еднообразен. Къщи. Отляво къщи. Отдясно къщи. Имах чувството, че Адам едва ли не нарочно ни прекарваше през всички по- малки улици. Все още дори не бяхме напуснали Хейт- Ашбъри. Да. Мисля, че го правеше нарочно.
Изведнъж по себе си усетих гневен поглед и това беше причината да не се обърна назад, за да обясня какво ме бе прихванало. Бях сигурен, че искат да знаят. Погледнах за много кратко в огледалото, предназначено за обратно виждане. Предположенията ми се бяха оказали верни- Ейдън ме гледаше по такъв начин, сякаш бе вълк, който току що ще нападне. Този поглед присъства у всеки един от нас. У Ейдън го бях виждал само няколко пъти, но ми бяха предостатъчни. Когато гледаше по този начин, по- добре беше да не си в близост до него, тъй като нещата ням ...