Онази студена зима, в която аз те срещнах. Онази зима, в която ти стопли моето сърце. Онова непознато чувство до сега за мен, ти ми го показа и разбрах, че не мога да живея дори и ден без теб и твоите ръце. Само погледите нежни и ласките прекрасни бяха ми достатъчни, за да се усмихвам на живота и да копнея с цялото сърце. Но сега те няма и всичко е без смисъл. Минават много зими, а аз седя и се чудя как можах така да те загубя и ти да ми обърнеш гръб дори и без сълзи. Знам, че ме обичаш още, но знам, че си и наранен, но аз моля ти се много, прости ми и върни усмивката в моя ден.