Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед нагоре и видя няколко летящи лешояда над него. Сигурно бяха привлечени от безсилието му и от аромата на кръв. Той откъсна парче плат от блузата си и направи стегната превръзка около обгорялата рана. След това продължи пътя си сред пясъчната шир. Задуха лек вятър и към пътника литна пелена от пясък. Няколко глътки въздух бяха вдишани с дълбока глътка въздух и разраниха пресъхналото му гърло. Не беше пил вода от два дни и жаждата го измъчваше непоносимо. Чувстваше се като жив мъртвец. В този момент бе готов на всичко за една единствена глътка от безценната течност. Умората отново надделя и Слиман седна върху един камък. Заради тишината и горещината наоколо в съзнанието му изплува спомен. Намираше се в оазис. Под сянката ба палмите стоеше красиво момиче. Имаше сини очи и къдрава тъмноруса коса. Слиман стоеше до малкото езеро, а момиче то отиде при него. Взряха се в очите си и устните им се вплетоха в целувка. Целувка, която те оставя без дъх. Земята се разтресе и върна Слиман в действителността. В средата на пустинята се отвори дупка и от нея се появи сграда с блестящи куполи.Училището за разбойници. В нея бе затворена девойката от спомена му неговата любима Ешфари. С последни сили, ускори хода си и стигна до постройката. Но още щом се опита да прекрачи първото стъпало се появиха ужасни твари. Приличаха на диви зверове, но бяха направени от отровно стъкло и имаха стоманени нокти и зъби. На врата на едно от съществата висеше ключ. Ключ към любовта му. Искаше да се нахвърли и да го вземе, но трябваше да бъде внимателен. Само едно докосване на стъклото можеше да го убие за миг. Зад една от колоните видя син отблясък и стигна пълзешком до него .Оказа се, че това е изгубения кинжал на Агамемнум – можещ да убие всяко свръхестествено същество. Опита се да го вдигане, но не можа. Затвори очи и си помисли за Ешфари. Любовта му даде сили и кинжалът сам се плъзна по земята. Стана лек като перце в ръцете му. Една от тварите се готвеше за скок. Щом чудовището литна към него той заби кинжала и всички твари се превърнаха в прах. Ключът падна в краката му. Той го взе и отключи. Ала щом вратата се отвори пред него се появи цял отряд от жестоки и въоръжени до зъби разбойници. Чу се дрънчене на гривни и зад тях се появи тя. Неговата любима. Разбойниците се поклониха и ѝ направиха път, за да мине. Ешфари се бе превърнала от пленница в тяхна господарка. Захвърли меча си и се затича към Слиман. Той разтвори ръце и се прегърнаха. В този момент сърцата им се сляха в едно.
© Мария Терзийска Всички права запазени