В неделя вечер Мария се прибра от почивка. Стовари набързо тежкия багаж пред вратата вкъщи и потегли веднага на разходка. 

Покрай центъра мина за по-пряко да види своят баща. Срещата им мина гладко. Обаче преди да се прибере, покрай централна поща забеляза един млад мъж с черна униформа. Висок и красив. Тя настръхна. Спря да диша за миг и неусетно се спря на едно място и го зяпаше. Наслаждаваше му се всецяло и нищо друго не желаеше да зърне освен него.

 На следващият ден след срещата й с нейната добра приятелка, отново на същото място го засече и желаеше да мине покрай него. Тя тогава разбра, че е от общинска полиция, която пази района от предстоящите събития, където ще се проведат тепърва. Беше седнал и не изпускаше поглед от телефона. Пишеше бързо като писаща машина и от време на време пускаше лукави усмивки. Кой знае коя жена желае да я омае за една вечер. Но Мария знаеше това и на всяко негово действие, дума, поглед, му се наслаждаваше, колкото и да са били глупави, го определяше като цар и намираше начин да оправдае неговите постъпки.