О, по- прекрасна от теорема на Питагор,
Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красива окръжност; очите ви изразяваха пленителна асоциативност; краката ви бяха прави като бедра на равнобедрен триъгълник; гърдите ви имаха съвършен обем и площ, с нежен овал и едва доловими остри ъгли в центъра ореола им. Наистина, вашата красота беше толкова извън всяко познато ми матрично уравнение, че се опитах чрез Теорията на вероятностите да ви докажа, да ви дефинирам, за да съм убеден във вашето реално съществуване и възможност за емоционално решение. Но вие бяхте по- абстрактна и трудна за дефиниране и от Теорията на хаоса. Опитах се да ви параметризирам и да ви докажа чрез прости и рационални числа, но вие бяхте отвъд тях – сякаш сте обратна на всичко тригонометрична функция; обратна м ...