Любовта, без която не можем, може би...
разказ
Много е изписано за любовта. И много ще се пише. Но любов като тази, между Борис и Бетина, заслужава да бъде описана.
Когато бай Петко Канадеца си купи къща в селото, селяните си зашушукаха, как въобще не се пазарил за цената, а я платил веднага. Говореха, че получавал две пенсии, едната българска, като всички останали, а другата канадска, която получавал всеки месец с пощенски запис. Само че канадската била няколко пъти по-голяма. И макар да му завиждаха, мъжете приемаха с охота почерпките му в кръчмата на Джомбола.
Макар и вече пенсионер, бай Петко беше пъргав и як. Много висок на ръст, той стърчеше като върлина над останалите мъже. Имаше огромни и много здрави ръце, чието ръкостискане, оставяше усещането за хващане на менгеме. Лицето му беше грубо, набраздено с бръчки, а гласът му дълбок, басов, сякаш излизащ от дълбините на пещера, а не от гърлото на човек.
Първото, което Канадеца направи, беше да ремонтира покрива, а след това и остан ...