Здравей, любов. Пак съм аз и пак съм тъжна. Отново си мисля за теб и си припомням спомени. Пак ме боли и отново лицето ми е обляно в сълзи. Сещам се колко пъти си игра с мен, любов, колко пъти ме предава и остава сама. Сама в тишината, в дъждовните дни, в мрачните нощи със сълзи на лице. Колко съм се радвала, като съм си мислила, че съм те намерила, намерила, но за малко. Винаги правиш така, че да е за малко. Колко много рани си оставила в мен, колко щастие и радости, колко мъки и тревоги. Появяваш се, когато най-малко очаквам и когато имам най-голяма нужда, но така си и заминаваш.