Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и
съвършеният дарител.
Няма кръвна група, която да не може
да приема Любовта, както и такава,
която да я отхвърля.
Ние сме братя по оръжие.
И това оръжие е Любовта.
Никой не може да устои на силата му,
както и да се съпротивлява срещу
безграничната му мощ.
Ние сме търсачи на Надежда
и светлинката, която ни води,
е Любов. Защото, какво е утрото
без Надежда? Или Човекът
без светлинка?
Ние сме светулки в лятна нощ,
за които приказката никога не свършва.
Защото в нея Добрата Фея се нарича Любов.
И защото всяка приказка започва с
"Имало едно време". Но какво са приказките
без Любов и без борбата между добро и зло...
Просто прашинки от нечий Живот,
което вятърът носи като мънички семенца,
за да посява Любов. Тя е най-силното семе и
най-лековитата билка, която израства от него.
Тя е универсалният цяр срещу всяка отрова и жлъч.
Любовта е кръвта на Живота,
който пулсира във вените ни.
Тя е началото и краят на всичко.
Тя е музиката, която превръща Душата в камертон.
Тя е вълшебното заклинание,
което прави така, че приказката никога да не свършва...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 03.03.2010, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени