Няма ли възможности пропуснати, които ти тежат на съвестта? Че няма вече шанс за същите неща да станат сбъднати желания... Защото няма как, изпуснал си завинаги моменти приказни. Те сега са затворени за теб, нови начини за стари копнежи не се дават току така - изпуснеш ли момента тва са унищожени парчета от пъзела които никога няма пак да подредиш. Ти докато имал си мегдан за успех си спиш, чак сега искаш с действия привличането да възстановиш. Но няма как - ще видиш, че си си посял си сам попарата на бездействието да сърбаш, там и тук навсякъде имаше избори и ти избра мълчание, мислейки че някакви искрици ще подпалиш. Ще се накажеш ли или ще продължиш напред някакси счупен, но страданията да чувстваш са безчет, като поет си ти зает. А работата е на заден фон... Може би оставен е нещастен зов от любов, за която като е било време не си бил готов. Сега е изпуснат шанса до живот. Няма да има втори шанс, плаща се за този миг солено, определено...
Шансовете невъзстановими са преплетени от ч ...