Изгубил съм контрол върху себе си, въпреки че гласът ми отново е спокоен и увереността ми се е върнала. Искам да видя този човек в краката си и вече нищо не може да ме спре.
- Ще стреляш , нали?- пита ме той и не вярва, че ще го направя. Но аз го правя. Не знам защо. Може би мразя да ме предизвикват. Стрелям, но не чувствам нищо. Виждам как кръвта му изтича, а ръката си е положил на корема, сякаш иска да спре смъртта, която наднича от дупката на куршума и бавно, но сигурно ще отнесе душата му във вечния мрак. Наблюдавам отчаяния му поглед, който ме приканва да направя нещо, за да го спася, но аз не правя нищо. Абсолютно нищо...
Виждам как пада на земята и вдига главата си към мен. Отваря треперещите си устни, от които започва да се стича малка червена струя, а той прави опит да проговори, иска да ми каже нещо...
-Колко празна е душата ти? Винаги си имал всичко, но имал ли си някога мечти? Имал ли си семейство, за което е трябвало да се грижиш? Чакали ли са те някога? Някъде бленували л ...