Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за секунди. Погледна ме, разпръсна ме на хиляди парчета, огледа ги и после ме събра на купчинка. Отдели лошото и го сложи настрана, а останалото събра в едно камъче и го сложи на врата си. Сега живея там, в камъчето, но не съм с нея. Между нас има пропасти със силни ветрове и колебания. Има и мостове - дълги, широки и здрави, но тях ги пазят зверове по-страшни и от дявола. И въпреки това не спирам. Летя между пропастите, убивам зверовете и успявам макар и за момент да стигна до нея. А тя е толкова прекрасна. Винаги внимателна, иска да помогне на целия свят и да го направи по-добър. И затова страда, защото светът е жестоко боино поле, осято с трупове и мърша. А аз съм отстрани и й помагам, подкр ...