,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че си бил като животно – първично и безотговорно. Но не съжаляваш. И винаги затваряш очи и си спомняш, за това което те прави безсмъртен. Ти си такъв, защото тогава любовта е всичко – и душа, и сърце, и разум – две съдби в едно. Неповторимо е, когато той е всичко, за което си мечтала, всичко, което си търсила и желала. Драскаш върху вестник и си мислиш за най-големия дар – първата целувка. Толкова пъти си си представяла как ще те сграбчи и как времето ще спре. Главата ти е завъртяна или света се върти, жадна си отново за този миг. Той седи пред теб. Раздразнена, неуверена дори ядосана си, защото мислиш, че никога не би те забелязал. Стоиш пред него замълчана, защото иначе пулсът ти ще те издаде. Чувстваш как той се прибл ...