Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна да го прати в спомените му.
Още от времето във факултета по медицина той бе лудо влюбен в нея. Тя бе неговият идеал, неговата надежда и за жалост, една недостижима мечта. По онова време тя не бе кой знае колко запозната със съществуването му. Но той знаеше всичко за нея. Често я беше следил, изучил целия ù график. Знаеше къде е тя по всяко време на деня, в един момент може би я бе познавал по-добре, отколкото самата тя познаваше себе си. А той често си вземаше “спомени” от нея. Кичур коса, дъвкана химикалка, забравения ù тефтер... да намери нещо такова, за него бе като да намери светия граал и ги боготвореше дори повече. Но това бе миналото, сега нещата се бяха променили.
Той лежеше почти п ...