Разказът на Данчо-1872:
През 1972 бях на 18 години – млад, напорист, пълен с енергия, жаден за приключения, копнеещ за щастливи изживявания. Общо взето, като всеки нормален млад човек. Но вероятно моето виждане за щастие и хармония малко е надхвърляло обичайните съблазни за младеж на тази възраст. Красивата усмивка и ласките на Мими, водката с доматен сок в ‚Кафеза‘, футболчето на малки врати всеки петък следобед, новия хит на ‚Дийп Пърпъл‘ по радио Люксембург... Явно всички тези житейски наслади не ми бяха достатъчни. Сънищата ми бяха пълни с роботи-андроиди, самоуправляеми автомобили, мобилни телефони, дронове. Телом бях в 1972, а духом далече в бъдещето. В един далечен свят на високи технологии и повсеместен житейски комфорт. Сега си давам сметка, че за това странно състояние на духа ми вероятно са повлияли и многобройните ярко илюстровани списания, които чичо ми носеше от чужбина. Това бяха списания за мода, луксозни стоки, леки коли, битова електроника, спортни принадлежности. Ког ...