ВЧЕРАШНИ КЮФТЕТА
Минджата беше колач в кланицата. Живееше в малката си къщичка с многолюдната си челяд. Всяка вечер, връщайки се от непосилен труд, носеше на морните си рамене торба с карантия от закланите животни. Тя беше основната храна на семейството. Баба Минджовица не вдигаше големия котел от огнището, в който непрекъснато нещо вреше. Махалата ми­ришеше приятно на варено месо. Минджата ходеше приве­чер в касапницата на чорбаджията си и ако имаше хартисало месо, той му го даваше безплатно.
Кадията, който беше комшия, често гостуваше на Мин­джата, особено когато многолюдното семейство седне да ве­черя. Дойде Кадията, каже „Наздраве!", любезните домакини благодарят и го поканят да хапне каквото Бог дал. Наяде се хубаво, защото стопанката му избира най-хубавото, пийне вин­це, ако има, благодари и си тръгне.
Една вечер баба Минджовица печела кюфтета на огнище­то. Над махалата се разнасял ароматен дим. Дългият нос на Кадията веднага усетил и тутакси се отзовал на гости.
Софрата не била ...