Маг Навона, част 14
Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да срещне голямата, разтърсваща и истинска любов - да обича и да бъде обичана и това да трае вечно! Често изпадаше в депресии и с дни не се показваше навън. Защо да излиза, нима някой я чака някъде?! Понякога слизаше до самото пристанище, разглеждаше отблизо луксозните яхти и големите кораби, смесваше се с тълпата от пристигащи и заминаващи туристи, изпитваше удоволствие да се чувства част от тях. Наблюдаваше с каква еуфория чужденците пръскаха луди пари за шалчета, парцалчета, картинки и сувенири. Не че и тя не си падаше по тези неща. Напротив, стига да е шарено, мънистено и висящо, а пък имаше ли и нещо да подрънква, направо изпадаше в екстаз.
Един ден случайно откри най-вълшебното магазинче на света. Първоначално не можеше да повярва на очите си. В него се продаваха различни по големина и цвят полускъпоценни камъни, направени на амулети, гривни, обици и брошки. Бижутата я привличаха с магическия си отблясък. Проблемът беше в това, че тя харесваше всичките и искаше да се накичи с тях едновременно. Друго си е да нареди гривни от опал, аметист, ахат и лазурит на едната ръка, а на другата - седеф и тюркоаз. На всеки пръст ще си сложи по един пръстен, а обиците – задължително висящи до раменете и лъскави. До тук се изчерпваше представата ú за шик и елегантност. Чувстваше се гола, ако нямаше поне три гердана, пет гривни и три пръстена на едната ръка. Жената зад щанда беше накичена по този изискан начин и ú отиваше. Невена я гледаше с възхита. А това магазинче наистина беше като изскочило от приказките. Липсваше само златната рибка, добрата фея и духът от бутилката. В него продаваха още наполеонови карти, карти таро, руни, ароматни свещи и пръчици, порцеланови фигурки на индийски божества и ангелчета, а също и най-хубавите книги, за които винаги бе мечтала и все нямаше възможност да си ги купи – кратки и пълни съновници, наръчници по астрология, нумерология и психология, видове магии, гадаене на карти, восъколеене, кристаломантия, хиромантия, зодиакални камъни и ясновидство. Точно тези книги я амбицираха да се научи много бързо да чете гръцки. На витрината на централно място имаше поставена кристална топка. Направо полудя за нея. Нямаше цена и когато попита разбра, че е много скъпа, освен това били необходими много тренировки, вътрешна интуиция, сензитивност и солидни базови познания за да може да работи с нея. Така ú обясни жената. Не на всекиму се отдавало. Имало и специална книга, в която всичките символики били детайлно описани. Ах, само как копнееше да притежава и двете неща. Всъщност искаше цялото магазинче да е нейно. Знаеше, че това е невъзможно и все пак понякога си представяше как продава на хората вълшебни камъни заредени за щастие и любов. Вярваше, че тези камъни наистина имат магическо действие.
Първо си купи книгата за кристалната топка. Нямаше търпение да си купи и самата топка, но чак на другия месец успя да си го позволи. Беше невероятно щастлива. Грижеше се за нея като за малко дете. С нетърпение чакаше да стане пълнолуние и я зареждаше на лунна светлина. Преди изгрев скриваше топката в специална кутия. Купи си мек кашмирен плат, с който внимателно я увиваше и гледаше да не я надраска. Е, не можеше да устои на изкушенията и от време на време добавяше към колекцията си по някое ново камъче . Вече знаеше имената им наизуст. Понякога жената я черпеше с кафе или сладолед. Невена започна да идва все по-често, почти през ден и си приказваха с часове. Камъните неусетно ги сближиха. От жената научи много неща за различните амулети и енергийни защити, почистване на дома, фън шуй и видове ритуали за отключване на късмета. Веднъж Невена направо се изпусна и я помоли, ако имала някакви стари книги за магии, дори да не се продават в магазинчето, да ù услужи да ги разгледа. Сама не знаеше как ú се изплъзнаха тези думи от устата. Жената не беше изненадана, дори се усмихна загадъчно. Не била съвсем сигурна, но щяла да провери. На другия ден Невена държеше в ръцете си дебела книга с оръфани черни и твърди корици. Страниците вътре бяха пожълтели, а по някои от тях имаше следи от разтопен восък. Жената я помоли да я пази, защото книгата била много стара и се предавала от поколение на поколение. Невена я разгърна и засия. Знаеше, че е попаднала на истинско съкровище и че няма да ù стигнат деня и нощта за да препише всичко най-важно от нея. По-добре направо да я ксерокопира. Това ú костваше още пари. Беше повече от сигурна, че жената от вълшебното магазинче притежава някакви паранормални способности, но никога не отвориха дума за това.
♣♣♣
Седеше на любимата си пейка и се наслаждаваше на най-омагьосващия залез, когато към нея се приближи някакъв младеж и я попита нещо с тих и възпитан глас. Невена вдигна поглед към него и дъхът ù спря. Не беше от онези младежи, които срещаше всеки ден по улиците. Онези винаги я заговаряха на руски и я наричаха „Наташа”. Обикновено си обръщаше главата настрани и бързаше да се прибере вкъщи при баба Елена. Този младеж беше нещо друго. Висок, с атлетично телосложение и облечен спортно елегантно. Тъмни къдрици падаха небрежно върху красивото му лице и стигаха до раменете. Невена неусетно потъна в изумрудения блясък на очите му. „Сигурно е някакъв топ модел, артист или певец” – помъчи се да си припомни тя. Гледаше го без да мигне и само успя да се усмихне тъпо. Той разбра смущението ú и също се усмихна. Бисерната му усмивка съвсем я обърка. Беше виждала подобни екземпляри, но само по лъскавите корици на скъпите списания, които не смееше да докосне. Той разбра, че тя не е гъркиня, българка е и работи тук. Приседна до нея и направо ú призна, че по принцип не бил добър ухажьор, но много я харесва, попитал я нещо само, защото искал много да се запознаят. Току-що приключил със служебните си задължения на острова. Смятал да си тръгва обратно с вечерния кораб, но някаква сила го накарала да се поразходи още малко. Привлякла вниманието му, защото открил в нея нещо различно и специфично. Имала египетски черти. Да! Приличала на Клеопатра! Невена се изчерви от смущение и не знаеше какво да отговори. Погледна ръцете си и с ужас установи, че лакът на ноктите е на повече от две седмици и грозно олющен. Нали никъде не ходеше, за какво ú е да се лакирва и за кого. Опита се да скрие ръцете си, но нямаше къде да ги навре. Обърна ги с дланите нагоре и ги кръстоса в скута си. Още по-тъпо. Димитри, така се представи непознатият, ù предложи да отидат на заведение. Слава Богу, че не беше забелязал нейното смущение. Искал да отбележат тази съдбовна среща. Вярвал, че в живота нямало случайни неща. Ето, тя е от България, а той също идвал от много далече, но такава била работата му и кой би могъл да предположи, че точно на тази пейка ще се срещнат. Невена му отказа под предлог, че не може да напуска вечер дома. Но, той можел, ако иска, да дойде при нея по-късно и тогава щели да си приказват цяла нощ. Стори ù се, че до вечерта има цяла вечност. Ами ако вземе, че се разубеди и не дойде? Не го ли губи по този начин?! А беше готова да го последва още на мига, дори зад огненочервения залез, който беше застинал в очакване между небето и морето, на нещо необикновено и неслучайно да се случи.
♥♥♥
© Ивон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хубаво!
-
Благодаря, Маги!
-
хубаво е, интересно...но се натъжавам...
усещам как Невена ще бъде наранена...
такава е и действителността.. -
Благодаря, Таня!
-
Красиво разказваш! А в това магазинче вече сякаш съм била, но не в Гърция, а във Варна.
Съприживях трепетите на героинята ти, така сякаш бях аз.
Благодаря ти! -
Благодаря, Антонио, всяка жена мечтае за това!!!
-
Илиана и Мариан, благодаря!!!
-
Има шмек в написаното! Поздравления! Прочетох с удоволствие! Поздрав!
-
Благодаря, Виктор!!!
-
Силна проза твориш!
Наистина в Живота няма случайни неща...
Здравей !!! -
Благодаря, Елица, за мен е комплимент, но не е лично преживяно, просто трябва задължително да съм в "кадър", когато го съчинявам.С поздрав за топлите думи!
-
Чета те, Ивон.
Интересно и вълнуващо разказваш.
И прилича на лично преживяно...
Благодаря за приятните минути!
-
С поздрав за Доче и Бета Нур!Благодаря!
-
Знаех си аз(Още в дванайста част, че принцът ще се появи)Толкова я измъчи клетата дано най-после и` се случи нещо хубаво...
-
Радко, Роси, Ники-Честит празник!!!
-
честит и от мен
-
Честит празник, Ивон!
-
Чета с интерес и удовлетворение. Честит празник!
-
Силви, радвам се, че се отби!
-
Поздрав!
-
Споко, Гали, аз също! Благодаря ти!!!
-
С поздрав, Плами!Благодаря!
-
Чакам продължението, Ив! Поздрав!
-
С поздрав, Енена!Радвам се, че беше при мен!
-
Ех тази Невена и тя като мен си харесва пейки....
-
Петя, Любо,благодаря ви!!!
-
Майстор си Ивон и отново сторвам ти поклон!!!Топлинка!!!
-
мммммммммммммммммммм
-
Пепи и Роси, благодаря за вниманието!
-
"А беше готова да го последва още на мига, дори зад огненочервения залез, който беше застинал в очакване между небето и морето..."
С Илко. Чакам продължението. Поздрав, Ивон! -
Много си добра като разказавачка Ивон! Чета те с удоволствие!
-
Благодаря, Илко, за подкрепата!Невидимият свят на вярата в чудеса ни крепи в трудни моменти!
-
Благодаря, Жари!Приятна вечер ти желая!
-
Ангел, благодаря!
-
Тук съм!
И те чета с удоволствие!
До следващата част, Ив!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
