Измина най-дългият месец от живота на Невена. След онази вълшебна нощ, прекарана с Димитри, нищо вече не беше същото. Предчувстваше, че е на прага на някаква важна промяна и неизвестността допълнително я изнервяше. Вечер, преди да заспи, се молеше на добрите сили да ú изпратят дори най-малкия знак. Спеше лошо. Събуждаше се в малките часове, цялата обляна в пот и трепереща след поредния кошмар - облечена в прекрасна тъмнозелена рокля от кралско кадифе, но отпред зееха грозни дупки или се намираше сама сред големи водни и тъмни пространства. След такива сънища сърцето ú започваше да бие тревожно. Ставаше с натежали крака от леглото и се отправяше направо към кухнята. Пускаше водата и започваше да мие лицето си, като се молеше лошия сън да изтече с нея.
През деня работата ú не спореше. Чувстваше се отпаднала. Нямаше апетит и на няколко пъти ú причерняваше пред очите. Престана да излиза от къщи. Мисълта, че ще седне на любимата пейка и ще гледа залеза без Него, ú причиняваше жестока и паре ...