- Вие ли сте Невена Цветанова? - попита я с делови и стържещ глас цивилният. Беше  се легитимирал, но Невена не реагира, продължаваше да седи като хипнотизирана. Банкнотите бяха разпилени около нея. Имаше на масата, долу на пода, в скута ù, а някакви пет лева бяха кацнали на лявото ù рамо  като генералска нашивка. Един от полицаите се протегна над главата ù и размаха пред всички двадесетевровата банкнота. Друг изви с обиграни движения ръцете ú назад. Щракнаха белезници. Постепенно Невена  започна бавно да се съвзема, но продължаваше да гледа объркано, сякаш току-що се е събудила от дълбок сън. Полицаите започнаха да тарашат навсякъде, влязоха и в другата стая. Целият квартал се беше събрал на оградата да гледа сеир. Дворът беше потъмнял от хорски погледи. Едни жени си говореха нещо и клатеха неодобрително глава. Някакви мъже се смееха на висок глас. Като че ли екшън-криминален филм се разиграваше пред очите ù, в който и тя трябваше да участва. Не, това не се отнасяше за нея! Тя е просто един зрител. Смътно разбра, че е задържана с прокурорска заповед, щели да ú повдигат някакви обвинения и ще трябвало да ги придружи до...  и тя не разбра до къде. Майка ù все още не си беше дошла от работа. Ох, добре, че я нямаше. Сигурно щеше да припадне! Щеше да го научи после от хората. Ужас! Стана ú жал за майка ú. Продължаваше да си мисли, че това е някаква лошо скроена шега. Сигурно има някаква грешка. Тя не е извършила никакво престъпление! Не е откраднала нищо, не е убила никой....  Но полицаите бяха истински! Последва ги като зомбирана. Набутаха я грубо в една от полицейските коли. Отвътре Невена имаше възможност да наблюдава как един полицай ровеше дълго време в контейнера за боклук. Накрая се наведе и взе някаква найлонова торбичка, която беше поставена отстрани. Разтвори я и нещо се зазяпа в нея. Сянка на съмнение премина през стомаха ù. Отново почувства, че ù се гади. Поне да си беше взела шишето със светената водичка. Щеше да се намаже точно там, в областта на слънчевия сплит, за да ù мине. Винаги ù минаваше. Но сега ще трябваше да се оправя сама. Без Господ и без Светии!

♠♠♠

     Вкараха я в някаква стая за разпит. Махнаха белезниците от ръцете ú. Имаше две-три олющени бюра и стари дървени столове, които можеха всеки момент да се разпаднат на части. Трябваше да отговаря на безкрайни въпроси задавани, почти едновременно, от двама цивилни мъже. Взеха ú пръстови отпечатъци. Започнаха да я разпитват – какво работи, с какво се занимава, откога?  Отговори им, че в момента е безработна и че понякога се занимава с ясновидство. На какво гледала? Обясни им, че може да гадае на кафе и на карти, но предпочитала клиентите да ú задават въпроси, така ú било по-лесно, защото получавала отговорите направо Отгоре. Двамата мъже се спогледаха. После продължиха. По колко пари изкарвала – на ден, на час, месечно? Каква ù била тарифата? Имала ли разрешение за извършване на гадателска дейност? Член ли е на някакви асоциации за екстрасенси? Имала ли банкови сметки? Невена им отговори, че няма нищо. Отново инспекторите се спогледаха. Разпитът постепенно се завъртя около предишната вечер. Какво е правила вечерта, къде е била, с кого е била, как се казвал, откъде го познавала, от кога?! За какво са си говорили?! Какво са яли и пили?Лошо ù стана. Къде са ходили после? Не знаела. С какви дрехи е била облечена и защо е изхвърлила блузата си после до контейнера? Какво е искала да прикрие с това?! Опита се да им обясни, че с тази блуза имала лоши спомени. Какви?! И така до полунощ я разпитваха. Невена си каза всичко, дори за площад Навона, дори за марковите дрешки от Милано, дори за офиса и за телевизията. Накрая се разплака, защото разбра, колко е безпомощна и че с нищо не можеше да се защити. Беше останала без капчица сила. Изтощена до краен предел, копнееше единствено да легне на пода пред тях и да заспи. Изведнъж всичко ù стана безразлично. Чудеше се как не се измориха да я разпитват и откъде толкова ентусиазъм в тях. Обидно ú беше, че не ù вярват. Всичко, което им беше казала с отчайваща прямота и откровеност, за тях звучеше абсурдно и невероятно. Не ù повярваха, че днес за първи път в живота си е видяла евро, че от една седмица и повече не е имала и един клиент, че повечето от тях са нейни приятели, които идват ей така, да се полафят и посмеят малко, че наистина днес, да, днес ù е провървяло малко. Не ú повярваха също, че не знае името на човека, с когото не само е била цялата предишна вечер, а и е преспала дори. Каза им, че май започвал с буквата Б, но не била съвсем сигурна, въртяло ù се и друга буква З. Нещо като Бъзуков или... Поглеждаха я с лека ирония и сарказъм. Така ли излизала с непознати и после спяла с тях? Да си помислила още веднъж как се казвал Човека. Той дали и е дал някакви пари? Не, никакви, само са си говорили. А за какво са си говорили преди да се разделят? Е, тука вече Невена блокира. Нищо особено, че пак щели да се видят. В колко часа са се разделили днес? И това не можеше да им каже, някъде към обед било. Не, можело и по-рано да е било. Нямала часовник. Знаела ли колко е бил богат и известен?  Нея също много добре я познавали. Цялото заведение се обръщало към нея с Маг Навона. Невена притвори очи. Имало най-малко 50 човека, които щели да потвърдят как Тя и Господинът тържествено са напуснали кръчмата, олюлявайки се, но хванати под ръка по червена пътечка, изпратени от бурните ръкопляскания на клиенти, танцьорки, музиканти, персонала и даже от управителя на заведението. Посипвали ги с розови листенца по главите на изпроводяк и за хаирлия. Представи си каква жалка картинка е била! Получи отново позиви за повръщане. Единственото, което успя да подразбре, че е станало нещо много лошо, че се е забъркала в някаква голяма каша и че можеха да я тикнат в затвора. Да, така ù казаха и че утре щели да продължат с разпита. Щяла да има служебна защита...

     Изведнъж се намери на приказна слънчева полянка с прелитащи пъстроцветни пеперуди, които кацаха на бели маргаритки и диви сини теменужки. Миришеше на борова гора и диви цветя. Едно славейче се мъчеше да надпее птичия хор, а някъде ромолеше поточе. Как ú се искаше да полегне за малко на тази полянка, само за малко и да поспи под галещите слънчеви лъчи. Толкова ú се спеше, а после щеше да си набере огромен горски букет, да седне на огромните, топли и бели камъни и да си потопи краката в бистрата вода. Не усети кога двама от дежурните полицаи я изнесоха на ръце от стаята за разпит.

 ♦♦♦

     Същата вечер официалните информационни емисии започваха с горещата новина: „Днес, около 12.00 часа на обед, в един от служебните си офиси е намерен мъртъв, при загадъчни обстоятелства,  известният строителен предприемач и бизнесмен - Алек Бузаков-Барона. За последно е бил забелязан предишната нощ да се весели в култовото заведение „Кавалите” в компанията на ясновидката Невена Цветанова, известна още и като Маг Навона. Баронът не е бил заплашван и не се е движел с бодигардове. Причините за смъртта ще бъдат официално оповестени след приключване на съдебно-медицинската експертиза. Петдесет и две годишният Бузаков, който е един от най-влиятелните и богати фигури в бизнесменските среди е известен с бохемския си нрав и  слабостта си към ясновидки и екстрасенски. ”

♠♠♠