valia1771 (Ивон)
371 11611
3.08.2010 г., 16:28 ч.

Маг Навона, част 8 

  Проза » Повести и романи
929 0 16
4 мин за четене

-         Чу ли?! Всички гърмят за твоята Невена! Голям резил! – подхвана, с нетърпелив и жаден за дълъг разговор тон, майката на Петър. Шиеше гоблен „Тайната вечеря” като не изпускаше от око и любимия си сериал „Дързост и красота”. Чувстваше се вече част от актьорския състав, не, по-скоро това беше нейният личен живот от доста години насам.  – Бях сигурна, че тази жена е мошеничка, но да убие горкия човечец за пари... тц, тц, тц... Малкият дявол е бил с нас тогава... Я чакай, да ударя един кръст! – майка му се прекръсти, стискайки здраво иглата.

     Петър току-що беше влязъл в кухнята и се въртеше между печката и хладилника. Както винаги беше намръщен и изморен от работата в автосервиза. По цял ден бачкаше безотказно като момче за всичко, а шефът все се ослушваше за пари. На печката имаше някаква претоплена от хладилника яхния. Сипа си в една голяма чиния, изкара хляба и се нахвърли лакомо да яде на масата.

-         Майко, може ли да млъкнеш поне за малко, - каза ú с пълна уста - гладен съм и искам да се наям на спокойствие... - после добави - Кой знае каква е работата, на журналистите им дай да пишат, нали и те трябва да ядат, а Невена не е такава, не би извършила престъпление... -  Някаква жила му беше изскочила на шията, а на лицето му се появи гримаса на раздразнение и досада.

-          Невинната Невена! О, Господи! Самата Дева Мария! Казах ли ти аз, че тази жена служи на дявола и че няма място при нас...

В това време джиесемът му пропя. Петър подскочи, защото още не беше свикнал с гласа на Гнарлс Баркли, а песента "Крейзи" яко го кефеше. Остави вилицата, отърка си ръката в панталона, беше омазнена от яхнията, погледна дисплея и... Не можеше да повярва. Натисна зеленото копче. Нещо в стомаха му се обърна.

- Петър, трябва да те видя, ще те чакам на нашето място... в парка. Тръгни, ако можеш веднага и...  ако имаш някой лев, ми донеси.

- Идвам! – отговори без колебание Петър и скочи към антрето да се обува.

- Къде хукна, не си довърши вечерята, нали беше гладен? – чу разтревожения глас на майка си от кухнята.

- При Невена... току-що ми се обади... Чао!

- Невена?! Че тя, чакай бе, нали е задържана и ще я съдят за убийство, че мами и ограбва хората... Ох, убодох се... заради нея, ах... – изохка майка му. От пръста ú потече кръв. Захвърли гоблена, за да не го изцапа, грабна някаква салфетка и започна да притиска с нея убоденото място. Петър вече тичаше по стълбите надолу като ги взимаше през три стъпала.

     ♥♥♥

     Отиде запъхтян на тяхното място в парка. Невена го чакаше на старата, изтърбушена пейка. Беше пребледняла и имаше измъчен вид.

-         Дай ми една цигара! – с тези думи го посрещна тя.

Петър седна до нея. Подаде ú кутията. Невена запали. Помълча малко. Петър също запали цигара. Не знаеше какво да ú каже.

- Умрял от инфаркт. Освободиха ме. – започна Невена с равен глас, като гледаше безизразно напред.

-         Била си с Барона?! – попита все още невярващо Петър. – Целият град говори само за това.

-         Откъде да знам, че е Барон, не му пишеше на челото, - уморено отговори Невена – но има Баронеса и Мутреса. Те, сега, са се хванали за гушите за неговото наследство, но няма да ме забравят. Вече получих няколко анонимни обаждания, в които ме заплашват и обиждат. Нали трябва да си изсипят жлъчта върху някой накрая. Не смея да се прибера вкъщи. Смятам да си извадя паспорт и да замина за Гърция. Там ще се опитам да започна някаква работа. Не вървят нещата тук, а и след цялата тая помия, която се изсипа на главата ми... Обадих се на Ани в Атина. (Ани беше нейна комшийка и приятелка от махалата. Разведена, с дъщеря, за която се грижеше майка ú. Работеше от няколко години в Гърция и поддържаха връзка с Невена.) От теб искам да ми помогнеш с пари, колкото имаш, а после ще ти ги върна.

-         Глупости, нищо няма да ми връщаш, ето, имам 100 лева. Ако ти трябват още, още ще ти намеря. Сега какво ще правиш, къде ще ходиш? – загрижено я попита Петър.

-         Обадих се на художника. Ще бъда при него, докато си подготвя нещата. Той вече ме очаква.

-         Ще спиш при тоя педераст?! – с насмешка изпуфтя Петър и изпъчи гордо гърди напред.

-         Не говори така за него! Той е много интелигентно и добро момче, разбира от изкуство. Има страшно изтънчен вкус, сам ще се увериш. Стаята му е много стилно подредена, всичко е от мед, керамика, дърво, а освен това пише... – Невена изведнъж се оживи, но Петър със завист я прекъсна:

-         Ами че, баш те са си точно такива... интелигентни, с финес и с грацис... и... - той направи чупка в китката и тръсна с театрален жест цигарата - а пък ние простаците, дето бъхтим по цял ден и после ядем доматите с коловете, кво да кажем, а?! - Петър ревнуваше, злобееше и не можеше да прикрие чувствата си. - Ако имах възможност, щях да те взема у нас, нямаше да те оставя при тозиии... ъъ... естет, но...

-         Знам, майка ти. – отново някакво безразличие обхвана Невена. - Хайде да ставаме, че той ни чака. Тя се изправи рязко като се изтупа отзад.  Петър с нежелание се повдигна и тръгна след нея.

     Невена мълча през целия път, докато стигнат до квартирата на художника. Беше като ядосана нещо на себе си. Знаеше си, че  няма смисъл да спори с Петър. Беше го разбрала много отпреди. За нея хората бяха такива, каквито са и никога не ги съдеше за нищо. Важното беше да бъдат добри и хора. Явно, че Петър не падаше по-далече от майка си. Не можеше да приема различните.

♥♥♥

 

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??