Май. Всичко е толкова непостоянно през май. Жегата и зноят се заменят от студ и вятър. Лятното настроение бързо гасне и безмилостно се изкоренява. Чувам тътена на гръмотевиците, които са толкова близо до мен, че ми се струва че ги усещам, разтрисат тялото ми. Блясъкът на светкавиците ме ослепява за секунда, оставяйки ме в тъмнина, чакаща зрението ми бавно да се върне към нормалното. Дъждът тропа по покрива, разбива се в стъклата, иска да го пусна вътре. Скитал е толкова много и явно се е уморил. Вятърът се извисява, въздухът е сякаш разширен. Имам чувството, че може да помете всичко по пътя си. Подмята листата на дърветата като играчки, хвърля ги в празната бездна, блъска ги едно в друго. Пороят наводнява улиците и прави реки по булевардите. Небето се е приближило опасно близо до земята. Иска да я целуне. Унищожителна, опасна целувка. Оловно сиво е и ми изглежда чуждо. Сякаш никога досега не съм го виждала. Мирише на свежест, на свобода, на страх, на пушек също. Една светкавица се разб ...