Здравейте!Искам да ви представя разработка на един мой разказ... Надявам се да ви хареса :) Мисля да го разширя малко, но в общи линии това ще бъде :)
По това време на деня селото спеше. По прашният път нямаше жива душа. Птичките не пееха, понеже горещият въздух изгаряше малките им гърла. Единственият звук, който известяваше наличието на живот, идваше от кръчмата на леля Тотка и показваше, че пак има бой. Високо горе обаче нещата стояха другояче. Скрити в сенките на вековни дървета, старият копанарин и козарчетата се гласяха да обядват след поредното изморително изкачване със стадата си. Всеки ден по пладне копанарина разказваше истории на малките пакостници и това беше причината всички да стоят мирно в очакване на новия му разказ. Той зарея поглед към отсрещния хълм и сякаш се изгуби някъде там, из сенките на миналото. Със същият вглъбен поглед той започна разказа си...
-Някога, деца, много отдавна, между двата хълма се разполагала голяма река. Всички търговски лодки минавали оттук. В ...