МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иисус седна до нея, прокара ръка над гърдите й и балсам от светлина стопи болката.
- Страхуваш ли се, Мира?
- Не, Иисусе, не за мен... Какво ще стане с тях?
- Ще станат по-силни - много ще ги боли, но времето лекува.
- Кажи ми, Иисусе, защо Ти - най-могъщият, най- справедливият, най- милостивият - позволяваш на злото да подмамва децата ни?
- Мира, нима упрекваш своя Бог? Най-ценният подарък за хората е правото на избор.
- Ще мога ли да ги виждам, Господи? Да ги навестявам в сънищата им - да ги съветвам и предпазвам от грешки...
- Не винаги.
- Милостиви, аз трябва да бъда до тях, за важните решения в живота им! ...