І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите хора на земята.
Щастие.
Истината беше, че тя го дразнеше с натрапчивото си присъствие - не можеше да остане дори и за миг сам, тя все се появяваше отнякъде, задъхана от собственото си мълчание и търсеща него. А той толкова държеше да остане насаме със себе си и своя фотоапарат и да снима онези вълшебни залези и онези загадъчни женски лица....В този момент той сякаш не беше щастлив с жената до себе си.
Щяха да минат години и той щеше да си спомня тази нова година с трепетно умиление и единственото, което щеше да помни е, че е бил безметежно щастлив.
Тя не можеше да понася страстта му снима. Някакви хора, някакви лица. Дразнеше се, че обичаше да воайорства и намираше че той прикрива извратенит ...