Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.

         Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точно центрирана -кафява ваза с разни завъртулки и жена с бели коси, облечена в наситено синьо. От гърлото излиза бодлива и красива роза. Тази, която винаги търсим - неогъната, с много листа и бодли, с перфектната неотворила се още червена пъпка с леки бели нюанси.

          И колко е проста, нали?... Рисувана с детски боички и вазата чупена и залепяна многократно. А някога е стояла върху бяло каре на маса в хол, пълна с изкуствени и прашни цветя. Просто някъде там със забравеното си съвършенство...