… - И така, дъще, кого избираш?
Тя отново ги огледа. В хола се бяха събрали всички, които се считаха за важни и влиятелни роднини – родителите й, двама чичовци, три лели, пет чинки, трима сваковци, любовникът на вуйна й, двете любовници на вуйчото, дори съжителката на дядо й поклащаше задрямала глава в ъгъла, зад по-жизнения от нея фикус.
- Амиии…
Семейният съвет се беше събрал по важен, много важен въпрос – избор на зет. Все пак, тридесет и пет женски години са по-близо до четиридесетте, отколкото до двадесетте.
Времето минаваше, тя отхвърляше кандидатите и то с един-едничък повърхностен, неаргументиран, детински довод: не ги обичала…
Чунким любовта има нещо общо с брака…
Но сега нямаше мърдане. Трима кандидати бяха говорили с баща й. Или – по-точно: баща й беше говорил с трима евентуални кандидати. Пред охраната си и извлечение от банковата сметка на щерката. Тримата се поколебаха при вида на подвижните гардероби, но се съгласиха веднага, стимулирани от числата в описа. До степен, че чак очите им се покатериха над челото. Особено при единия – притежаващ огромен гол терен отгоре за тая алпинистка цел.
- Кажи, дъще, - обади се майка й и предизвика изненада у баща й, забравил отдавна какъв е гласът на съпругата му – Кажи – как ги класираш за себе си?
Тя кимна и заизрежда:
- Пешо ми харесва най-много – умен, красив… Мишо е малко тромавичък, трудно се пребори със секси теста… А Кольо е гола вода…
- Ясно! – сложи точка баща й – Кольо ще е…
- Защо? – едва не извика тя – Та той е на последно място в моите очи…
Баща й вече разливаше шотландската пърцуца по чашките.
- Трети е от трима кандидати. Тоест – малцинство. Което по нашите либерално-демократични правила означава, че изисква особено отношение и грижи. Тъй че – честито!
хххх
- Това са приетите аспиранти, господин декане. Ей онзи дебил, другият с плюнчещата се уста, зяпащият в баничката си идиот, кроткият кретен в ъгъла…
- Тези?
- Ами, господине, всичко е по либерално-демократичните правила. Малцинството има предимство…
хххх
- Крайно класиране във футболния турнир: 1. Зелено море, 2. Черен вулкан, 3. Устрем, 4. Караконджул… Шампион – Караконджул… Да, да – не ме питайте, сами разбирате – нелепи, некадърни, смешни, но… Малцинствен отбор са, представители на джанганайските ескимоси от Антарктида… Няма как – либерална демокрация…
хххх
- Резултати от проведените избори: Партия „Балкански лентяи“ – 24%, Партия „Хубостник“ – 22%, Съюз на партиите „Кърлеж“ и „Фитка“ – 15%, партия „Разединени крака“ – 11%, Месарско-хирургичен съюз „Сатър“ – 8%, партия „Олигофрени крадци“- 5%... Възлагаме на „Олигофрени крадци“ да съставят правителството и управляват като малцинствено мнозинство… Спокойно, господа, всичко е наред – според либералната демокрация, както каза нашият нов млад вожд Бай Дън, малцинството също трябва да печели…
Заповядайте на понеделнишки коментар - неприличен - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени