Тя изскочи ненадейно иззад ъгъла. Бе изящна мадама. С перфектни форми. Облечена шикозно. Като киноартистка.
По французки маниер!
С горд и самонадеян вид говореше по белия си смартфон. Навярно обсъждаше нещо важно. Бизнес сделка?
По американски!
Познах я. ,,Джазовото Ленче“ я наричаха момчетата от квартала. Играли сме заедно като деца. Извиках я по име:
--Елена !
Погледна ме с крайчеца на окото си. Не ме ,,отрази” с внимание. Само ледено мълчание.
По английски!
Отвори вратата на вносното си возило и хлътна вътре. Междувременно закачи силиконовия си чоропогащник и цветисто изпсува.
Типично по български!
© Донка Колева Всички права запазени