Любимият ми сезон е есента, по-точно момента, когато лятото й отстъпва правото да влезе във владение. Тогава то ми напомня за шут, който до този момент е щръклял на воля в празния дворец, но видял кралицата, смирено се е кротнал. А Есента наистина прилича на кралица – достолепна, натежала от злато, с парфюм – смесица от възгорчив мирис на хризантеми и сладко плодово ухание. Върви, без да бърза и с надменното спокойствие на свекърва налага правилата си. Но за щастие, нейните правила ми харесват.
Тази есен ще е различна. Тази есен ще бъда годеница.
Още тази вечер…
След последния път, когато се карахме с Алекс, нямаше повече стълкновения. Две седмици поред той беше нежен като прибрано от улицата коте - същия предан поглед, гальовни ласки и тихи стъпки покрай мен - само дето не мъркаше. Майка му пък почти не идваше, беше заета да обсъжда с моите родители грандиозната вечер. След първата им среща, на която държах лично да присъствам и да съблюдавам за гафове (най-вече от бързата уста на тат ...