С ловки движения на илюзионист баща ми успява да досипе в чинията си още малко от свинското задушено със зеленчуци, докато майка ми вади от секцията чашките за кафе. Уви, над възторга му на надхитрило възрастните хлапе се посипва вербален напалм:
-Ало, господине! - изсумтява „капо ди тути капи” на фамилия Иванови. – Няма ли да се пръснеш?
-Как разбра? – татко дори не си прави труд да се оправдава, 32 години брачни уроци по добро поведение не са отишли на вятъра.
- Преди малко в чинията ти имаше две парченца месо, а сега виждам, че са се клонирали.
Брат ми, нападнат от пристъп на кашлица, крие лице зад салфетката.
-Стефане! – строгия глас на мама прекъсва кашлицата като с нож.Милена, приятелката на брат ми, мести учудени сини очи ту към него, ту към мама. Душица! Вече три години ходи с него, а още не е научила наизуст свещената мантра „Мама каза”. Всъщност, платинените й къдрици оказват доста добра защита върху полираната повърхност на сивото й вещество. Ако наистина стане мамина снаха, ...