Краката ми тупкат. Тази вечер е сравнително спокойна, но аз имам странното усещане, че в коленете и глезените ми пирува цяла колония термити. Още два часа. Само два часа! Ох, още цели два часа...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси в района на Нина, избират единствената свободна в моя район.
- Добър вечер. Какво ще обичате?
- По една голяма наливна за всички. – казва най-„развеселеният” от тях. – Черпя. Ще се женя.
- О, честито. – съвсем искрена съм, докато внезапно не го разпознавам. – И коя е щастливката?
Той ми показва с красноречив жест – господарски мята ръка през тънкото вратле на момиче с бухнала прическа – толкова бухнала, че главата и прилича на копа сено,набучена на вила, от която се вижда само дръжката. Госпожицата се усмихва с подобаваща на кандидат-булка свенлива гордост.
- Утре сутринта да го подсетиш – препоръчвам и аз. – Обикновено не помни, че му се е доженило предишната вечер.
- М...М...Марги? Ти ли ...