... Мари стоеше притихнала до прозореца и гледаше в нищото. Навън бе прекрасен слънчев ден и сякаш подигравателно контрастираше на тревогата, която я бе обзела от една седмица. Мислите препускаха като луди в детската й главичка и се блъскаха една една в друга, което пък караше невинното й сърчице да се свива и отпуска като надуваема топка. Една сълза бавно се спускаше по бузата й, но тя не я усети.
Вече 6 месеца Мари не можеше да проумее толкова ли бе лоша, че Бог я наказа така. Майка й от години лежеше болна от рак на легло и само морфина я караше да се чувства спокойна. Когато си отиде от този свят Мари не разбра точно какво се случи. Но 6 месеца след това, точно на рожденният му ден убиха баща й, в една жестока и нелепа катастрофа... Това тя не можеше да понесе. Нейният татко, усмихнат, вечно шегуващ се, здрав и красив. Всичко й се струваше като някаква лоша шега, която не искаше да приеме. Много често след това й се случваше да тича по улицата след непознати мъже и жени, припознала ...