От втори курс нататък имах за Алма Матер Московския Държавен Университет. Веднъж в трети курс, сиреч на попрището студентско в средата, на занятие по политикономия (дисциплина, по онова време задължителна дори и за изучаващите точни науки) се разрази малка идеологическа буря.
Лекции и упражнения ни водеше Вячеслав Прокопович Фьодоров, почтен блюстител на комунистическата идеология на около 60 години. Не знам какво му щукна на един от академичната ни група, та започна да защитава правото на идеализма на съществуване като философско течение. Основният му аргумент, че светът в крайна сметка са неговите усещания, се свеждаше до това: «Какво ме интересува какво ще бъде след сто години, когато мен няма да ме има, него няма да го има, нея няма да я има?» Настървен, преподавателят му отвърна: «А мене ще ме има!» Друг състудент се опита да подкрепи изказалия се и получи като отговор: «Такива като Вас трябва да ги затварят!» Групата спонтанно изръкопляска. Трети колега реши да добави нещо в защи ...