Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа мрачната ми физиономия и поне един ден иска да ме види усмихнат и щастлив.
Изведнъж зад мен някой се развика:
- Господине, моля ви спрете за малко имам нещо за вас!
Обърнах се. Пред мен стоеше едно гологлаво човече с мустачки тип "Хитлер"
- Елате, елате в магазина.
Тръгнах след него и влязох в едно малко помещение, което миришеше на дезинфектант. По множеството рафтове имаше банки с мътна течност и нещо, което слабо проблясваше.
- Видях, че много сте тъжен и искам да ви предложа една иновация.
Почти се бях запътил към вратата.
- Не искам нищо да купувам. Така си ми е добре. ...