17.10.2009 г., 11:17 ч.

Материалът 

  Проза
643 0 3
2 мин за четене
МАТЕРИАЛЪТ
Работя на свободна практика като фотограф към вестник. Един от редакторите ми се обади да съм вземел „материала” за вестника от новата АГ болница. Той бил за инвитро - забременяването.
Намерих бързо болницата която беше на край града. Три етажната сграда беше полегнала върху зелена морава. По равно подстриганата трева, само няколко глухарчета с жълтите си глави гледаха наперено. Явно тук цареше ред.
На портала ме посрещна жена в униформа след като казах , че съм за „материала”. Тя усмихнато ми съобщи , че ме чакат с нетърпение.
На входа на сградата бях поет от двама бодигардове. С тях се качих на асансьора, който ни отведе на третия етаж. Там ме вкараха в една душ кабина за обеззаразяване. Замириса ми на скъп парфюм. Докато си помислих за добрия ред в болницата, се свлякох на стола оставен там. Бодигардовете ме взеха под ръце и с омалелите ми крака ме довлякоха до близкият кабинет.
Поисках да кажа нещо, но от устата ми излязоха не разбираеми звуци. Влязоха две санитарки, кои ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??