Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Няма по-сладка вода.Утолява жаждата ти. Сякаш в теб има някой, който е влязъл и ти разказва приказки.
До ручейчето е прозрачно, малко езерце, но е солено.Солено от сълзи.
Затварям очи, легнал на горската полянка. Идват спомените. Идват мечтите. Идва оная прекрасна Самодива с бяла рокля и цветен венец. Целува ме. Усещам нежните ѝ устни. Чувствам дъха ѝ. Косите ѝ галят лицето ми. Под тънката дреха е това крехко и огнено тяло. Тези гърди и учестените удари на сърцето... И съм нейн... Завинаги нейн... Стопявам се, като облаче и политам горе. Горе в небето. Гората е прелестна под мен. Някакво зелено море. Море, където ще се гмурна отново, и отново, за да усетя прелестта му още по-силно.
Мушичките к ...