Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Веднага ще се запитате - нима всеки човек е глупак, защото има ли на Света човек, който поне за миг не е оставал безразличен към примамливото удоволствие от мечтите - няма, поне за сега. И макар и да ви изглежда преувеличено е така.
... И колко истинско изглежда всичко... колко думи, колко сълзи, колко мъка... И всичко това, породено от мисълта за по-добър живот, надеждата, че някой ден в необятното бъдеще, така, като от нищото всичко ще се подреди... като в обикновена наивна мечта...
Колко далеч могат да стигнат те... Много... Много далеч... И колкото по-далеч стигат – толкова по-голяма е мъката на човешкото съзнание. Сякаш нещо живо, нещо силно го изтласква от реалността и го избутва в нереални светове, все по-напред и по-напред...
... И само надеждата е единственото спасение...
Мечтите погубват хората така, както ги обнадеждават... Не случайно толкова хора са посегнали на живота си, защото са осмислили колко глупаво и наивно е да живееш сред надежди и мечти, за тях реалността е била водеща, но е била нищожна, в сравнение с очакванията им...
В крайна сметка... мечтите са нищо, но можем ли без тях?
© Николина Иванова Всички права запазени