Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сутринта вече бе обслужила неколцина „добри старци”. Само че този бе по-различен, разбра това, когато пред носа ù зейна дулото на огромен черен револвер. На лицето си едрият мъж носеше ухилена до уши маска на клоун. Възрастният охранител вече лежеше безжизнен на пода, явно мнимият Дядо Коледа бе успял да го обезвреди по някакъв начин.
Касиерката събра очи, фокусирайки се в страховитата паст на оръжието, и пребледня още повече; долната ù челюст бавно увисна. Коленете ù омекнаха, имаше чувството, че са направени от желе.
Мъжът каза със спокоен глас:
– Момиче, отиди да затвориш вратата, за да не би случайно да влезе някой. И не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя… ако слушкаш.
Загубила ума и ...