Ще изпиша живота ти. В думи, в чувства, в рисунки дори. Живота ти мастилен, прашасал. Живот неоценен. Ще издраскам грешките в него. Грешките в самия теб. Ще нарисувам чувствата ръждясали, забравени в твоята душа. И сърцето ти механично ще разглобя. Ще изпиша живота ти. Всеки спомен ще извикам. Всеки миг ще изкрещя. Пред очите ти ще се въртят годините, хората ще се менят. На лентата, която в съзнанието си бе заключил, любов и болка в краищата и ще горят. Ще стъпча гордостта ти, понеже с нея много други чувства ти потъпка. Ще разтопя леда ти, защото с този студ безброй сърца разби и хиляди мисли обърка. Ще сдъвкам безразличието ти, с което много души ти уби.

Сега ми кажи повече ли боли? Боли те, нали? Това е добре. Усмихни се или плачи. Вече можеш да чувстваш. Усещаш болката, която на много други ти си причинил.

Сърцето ти механично, сега е нормално. Тупа в гърдите ти, истинско, ранимо и пази го от безчувствени души. Знай, че може да бъде разбито, така, както ти си разбивал преди, защото то бие отляво и е живо. Машината начупих и всичките ù части изпепелих.