Мехур
На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.Това е, което се случва през последните дванадесет-петнадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава. Така опрощава собственото си несъвършенство.
У нас бащата го няма. Защото народът в България отсъства. И никакви евроатлантически (без)ценности не могат да го реанимират. Няма кой да прости на нашите политици. Те са обикновени безродници. Дружелюбни мародери, облечени прилично. И ако има Бог, дано той да ги реанимира. В техния свят. Или в Неговия.
Няма смисъл вече от избори. Българският народ отдавна го няма. Да гласуват тези, които са чели нещо от Христо Ботев. Да гласуват тези, които са прочели поне сто книги през живота си. Тогава гласоподаватели в България ще останат хора, които наброяват не повече от 500 000. Повечето от тях – на старческа възраст.
Ако предположим, че всички в парламента са мошеници, значи уважаваме демокрацията. Допускаме доброволно чрез гласа си, не – настояваме! – да ни управляват най-калпавите, тези. Същите. Това се отнася чрез тях и за съдиите, и за прокурорите, и за уж независимите ни органи на държавна и общинска власт. Отнася се и за липсата на детски градини - държава, лишена от бъдеще.
Защо? Защо се българското саморазрушава?
България се влачи по корем. Кое я влачи така? Не зная. Алчността ли? В каква посока? И тя не знае. Ден за ден. Поколение след поколение. Избор след избор. И всеки предходен е по-лош от следващия. Като онзи голям крокодил в романа на Карл Май, дето се връща само по пътя, по който е тръгнал: сложиш ли му там нож, ще се разпори. Друг път не знае.
Пази ни нас имунитетът – но от какво имунитет, сами не знаем. Ваксинирани сме по рождение. Или по необходимост. Не познаваме ваксината, но действа. Колективно действа. Обаче ако тръгнем наобратно, ще си разрежем корема като крокодил. Затова все вървим напред – и при социализма, и сега. Дори когато се връщаме, напред сме устремени.
Това не е държава. Брутен вътрешен продукт е. С този продукт членуваме в НАТО и в Европейския съюз.
А с корупцията членува другаде.
БВП – според брутния ни вътрешен продукт сме по-напред от САЩ на глава от население. Ама ние винаги сме били така. Особено – научно. И при социализма. Корупцията у нас е въпрос на съвест, а съвестните са простаци. Некорумпираните са безсъвестни.
Овце са. Наслението никой не го брои, то зачезна като овцете. Математически според статистиката можем да се докараме по-европейци от европейците. Не че в тоава има смисъл. Защото какво е Европа? У нас овцете и гласоподавателите са едно и също. Просто си менят бройките на избори. Зависи от овчаря.
Бедните да го..., казал е виден римски, всъщност древноримси сенатор. Духовит човек.
Какви бедни изобщо? На всеки висшист с 1300 лева месечно възнаграждение средната му работна заплата според официалната статистика е 2100. Какво иска тогава? Не е запознат със статистиката. На хората без висше образование заплатата е по-висока, но всекиму според интелекта на капитализма. Всяка прочетена книга се оказва глупост, трансформирана или в лошо образование, или във възпитание, несъответстващо на средата.
Прочее, добре ще е висшите учебни заведения да бъдат намалени с 50 процента. Болниците – също.
Опасявам се, че тази територия, българската, е свободна. За завладяване. Тук няма народ, живеят само хора, битуват, сношават се, раждат рядко; поколения и поколения след това се бият за парче салам, чест или парче държава.
Сякаш има разлика между добро и зло. И едното, и друго е достатъчно за този, който го обсебва и за онзи, дето го няма: докато властта не обърне палачинката. Напълно достатъчно да... отнемеш насила държава. Или съвест. И да я пържиш отгоре и отдолу.
Калпави хора. Негодни. Българи. Не като цяло. Но като общо(не)приета общност за нищо не става. Ако има разлика между приетото, когато е негодно, и неприетото, което е изгодно. Такива хора не живеят държавно. Феодално живеят. Поевропейчени са. Мехур на свободата.
Кой сега владее България, историци? И какво? Не ми говорете за Аспарух и за Кубрат, разкажете ми кой и какво съсипва държавата днес? У нас има повече историци, отколкото история. Или ще кажете: нашата дума ще дойде след столетия.
Това е просташко искрено; донякъде. Да доживеем. До тогава. Дано мехурът не се спука.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За съжаление си право за повечето неща, Владимире. Страхотен виц, Хел, жива и здрава да си. Не се бях смяла така от седмици насам.
-
Ех, Хел. Какво да ти кажа? Правова държава... държава-марионетка. Надявам се едното да го има някога, а другото - никога. Няма да го доживея. Първото. Бъди здрав, прочее.
-
Владимир, не следя в подробности всички злободневия, но за разлика от тогава, сега живеем в правова държава, а не в държава-марионетка и се надявам, че полицаите биячи си получават заслуженото.
-
Да, за съжаление е вярно.
-
Благодаря, Георги. Тишината на предходното столетие българи - родени след 1960-та, отне свободата на тези, родени през 21. век. Отива си едно объркано посткомунистическо поколение, което остави комунизма в диафрагмата на държавните органи. Особено у тези за сигурност. И в ковьорчетата на стените зад бюрата им.
-
Пропуснал съм, но сега наваксах.
За съжаление доста често, когато мисля за нашето битие, мислите ми са отражение на казаното тук...
Старая се да бъда оптимист, когато ми е тежко се стремя да ангажирам съзнанието си с положителни мисли, но... не живея в измислена реалност - виждам бездушието, апатията, тишината на улиците (и на мислите ни, май), да не изброявам...
Тъжно ми стана за България, дори и за мен, като българин, в момента, тъй че спирам коментара си недовършен.
Поздравявам те. -
Не искам да се съгласяваш, Хел. И не бива, ако смяташ, че тютюноработниците в Пловдив са били в състояние да смажат Сталин след смъртта му, щом Труман не е успял, докато е бил жив. Сталин беше смазан от сталинизма. И това е хубаво, донякъде. Новият хегемон - САЩ, ще бъде смазан от парите и инструментите, които създава, за да хегемонира света. Може и да не съм прав. Сритаха преди няколко години свободните българи в центъра на София - и нищо. Ритаха ги от МВР - голяма работа. Кои са безволевите българи - тези, дето ритат, или онези, които ги ритат? Отговорът е - мълчание. Онова откровено, прекрасно, хапливо и злокобно българско мълчание, което се превръща в... нещо без значение. Очевидно.
-
Не мога да се съглася с автора, че българският народ отсъства, невидим е, безволев. Ето в тази статия се състои ярко опровержение:
https://www.168chasa.bg/article/2295062
Не съм фен и на твърде мрачно описаните картини на действителността, макар, че често се хващам да правя същото. Но надежда винаги има. -
Благодаря, Младене - че ме коригираш. Благосклонно.
Щом не е позволено - на теб не благодаря, Петре; смяташ, че несъгласието е обидно и за него не дължим уважение, вероятно . Моля да ме извиниш, ако съм те обидил лично. -
Няма нужда да ми благодариш за това, Владо, но не съм съгласен с някои от твърденията. Например, че българите сме калпави, негодни, и общонеприета общност. Не сме, и сме го доказвали както като отделни личности, така и като народ. Историците ще потвърдят това.
Аз продължавам да съм убеден, че в България бяха унищожени два от стълбовете, на които се крепеше обществото ни: семейството и вярата. И никой не ни е питал дали сме съгласни с това. Вината на моето поколение е, че се оставихме да ни излъжат, и водят за носа хитреци и измамници. Ние просто крещяхме: “Елате и ни завладейте.” И то се случи, и сега се виждат последствията. А вината е отдавна забравена, защото без памет (и без достойнство) се живее по-безболезнено. Ако това може да се нарече живот. -
Изричаш много горчиви истини, Владимире.
Не мисля, че някой ще ни завладява. Ние практически сме изкупени като национални богатства. А застаряващото население е оставено на доизживяване. Проявена е някаква форма на милост към него, но може и тя да бъде отменена. Ние сме територия за военни бази и буферна зона. За това ни използват в момента истинските Господари. Затова и Турция не е стъпила с армията си тук. Не й е разрешено. Иначе за 5 часа турският байрак ще се развее над българския парламент.
Поздравление за ценното четиво! И дай боже повече читатели да го осмислят пълноценно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
