/шести и седми откъси от първа част на романа ми „Осъзнаване“, с употребата, в цитирана заповед на султан Мурад III, на „талер“ и „дукат“/
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децата дойде и министърът на отбраната. Той започна речта си, а някакви журналисти налитаха наоколо ни като мухи на мед. Може би щях да издържа, ако министърът не бе продължил със сравнение с Левски и Ботев. От инвалидната си количка, както той бе на един разкрач от мен, аз лесно щях да го ритна. Те, хората, така и така знаят, че съм ударен с бомба по главата - какво ли ми пука! Казах на жена си: ”Премести ме малко по - близо до министъра, искам да му благодаря!” Тя взе, че ми повярва и мръдна количката към него, а аз изведнъж протегнах крак и го ритнах по задника и то пред камерите на журналистите. Всички се засуетиха смутено. Жена ми почервеня и взе да ме оправдава: ”О, извинете го, господин Ми ...