И двамата се приготвиха за това пътуване. Бяха решили ако се върнеха от него, следващата дестинация да бъде още по-смела и да се опитат да достигнат до най-голямата наблюдаема галактика във Вселената - IC 1101, която беше отдалечена на един милиард светлинни години.

Дори самите астрономи не бяха напълно сигурни за точния им размер.

Андромеда беше едно от многото съзвездия - беше едно от осемдесет и осемте съвременни съзвездия, които човечеството познаваше и наблюдаваше от планетата Земя.

Отправната точка на Норбек и Ено щеше да бъде така наречената Сребърна галактика, която беше отдалечена на тридесет милиона светлинни години от Земята. Тя беше от типа неограничена спирална галактика, тъй като не беше ограничена от централна лента.

- Трябва да успеем да стигнем дотам, въпреки че пътуването може би е прекалено далеч - каза Ено.

Норбек беше осъзнал, че самото време и разстоянията във вселаната бяха просто една добре поддържана илюзия, която можеше да бъде просто основата на самия живот.

- Небето крие много тайни, а ние можем да използваме менталния слой от собствената си аура и самите форми на мисълта си, за да пътуваме все по-далеч и все по-бързо. В крайна сметка единствено вътрешните ни страхове може би представляват единственото ограничение, което сами си налагаме - каза Норбек. - Може би космическият разум е доста по-свободен от нас в това отношение и не изгражда ненужни стени в собственото си развитие.

Менталният слой на аурата позволяваше реалността да се моделираше по начин, по който съответната енергийна същност желаеше.

- Това може да бъде много по-сложно - каза Норбек. - Пътуванията на подобни далечния разстояния може да се окажат без изход и за двама ни.

Норбек и Ено знаеха, че въпреки че двете звезди даваха огромен избор за проучване, можеше и да бъде опасно и да не получат резултатите, на които се надяваха.

Преди да се отправят към Андромеда обаче, решиха да посетят една далеч по-близка планета, която имаше огромна прилика със Земята - това беше Тийгардън Стар b. Тази планета беше много близка по условия за живот със Земята, но когато я посетиха отново не откриха космически разум.

Това накараха техните астрални двойници да се завърнат отново преди окончателно да се отправят към Андромеда.

Явно представите на вселенския космически разум за съществуване и техните собствени се разминаваха в някои отношения.

- Ами ако търсенето ни се окаже напълно безсмислено? - запита Норбек.

Ено беше не просто ентусиазиран, но и твърдо решен да опитат всичко варианти - в галактиката Андромеда - планетите бяха дори повече от тези в Млечния път.

Дълбокият космос криеше своите тайни, и Норбек и Ено се отправиха да изследват възможното съществуване на космически разум в галактиката Андромеда.

Космическият разум беше преди всичко онова, което можеше да им покаже как да оцелеят при всякакви условия и как да избягнат от капаните, които можеше да бъдат препятствие пред свободното развитие на съществуването в космическите предели.

Сребърната галактика беше интересно място. Тя беше част от галактики в местния свръхкуп, но невероятната й красота наистина порази Норбек и Ено.

Тя приличаше до известна степен на Млечния път, но онова, което беше важно, беше именно, че тя беше спирална галактика без граници.

Норбек попадна на една планета, която му беше напълно непозната - беше разположена в някакъв странен звезден куп, където най-вероятно имаше купища други планети, които може би имаха сходни условия за живот. Но на нея отново нямаше нищо. Той се разхождаше по скалистите хълмове и дори допускаше, че въпреки че човечеството все още не беше изхабило запасите си от петрол, имаше сериозен шанс за енергийна хриза в бъдеше - освен ако някой от земните учени не приложеше технологията за добив на енергия от плазма. Разбира се изградените на Земята плазмени реактори биха решили подобен проблем, но можеха да се случат толкова много други неща, от които човечеството да загинеше - то имаше нужда от имунитет, от опит да се справя с тези капани пред съществуването си.

Ено имаше по-различни преживявания, които определено бяха свързани с нещо интересно - той попадна на друга планета, където откри някакви останки от представители на друга цивилизация. Тъй като беше с астралното си тяло, нямаше как да вземе кой знае какво, но можеше да разглежда на воля и да прецени дали си струваше да останеше още тук - може би все пак нещо не беше, както трябва.

Опита се да види останките - нямаше следи от тела на представители на други цивилизации, а само съвсем бегли следи от нечие присъствие. Имаше толкова много неща, които можеха да представляват някакъв интерес наоколо. Нямаше следи от вода или някакви водни източници - поне не преки.

Повърхността на планетата беше скалиста, но имаше известни предпоставки за съществуване на живот. Имаше някакви отломки - и нищо повече.

Ено обиколи наоколо, осъзнавайки, че поне нещо беше открил. Нямаше представа какво се случваше с Норбек, но най-вероятно той също се опитваше да открие нещо. Продължи да обикаля планетата, и колкото и да не беше за вярване - там имаше нещо като море, а вълните се удряха в брега.

- Това е животът - каза Ено, - една безкрайна поредица от вълни.

Реши да се връща, но чу зад гърба си странен звук.

И тогава я видя - беше приказно красива. Може би не беше истинска?

- Аз съм твоят ангел, Ено - каза създанието. - Аз ти помогнах да откриеш това море. Да, тук имаше живот преди много, много, много време. Но в момента е пълно мъртвило.

След това изчезна. Ено не беше сигурен дали беше видял правилно - дори и в астралното си тяло, все пак имаше някакви усещания.